Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. С. против решение № 92 от 16.06.2014г. по гр. д. № 140/2014г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 200 от 14.02.2014г. на РС-Исперих. С последното е отхвърлен предявеният от касотра иск по чл. 108 ЗС против Д. И. С. и Н. Н. С. за имот съставляващ незастроено дворно место от 774 кв. м., съставляващ УПИ ІХ-193 в кв. 27 по плана на [населено място].

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът не е съобразил, че той е придобил имота като добросъвестно трето лице, защото постановлението за възлагане е било вписано и той не е знаел за незаконосъобразността на публичната продан на публичния изпълнител.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата не е формулиран правен въпрос, а се акцентира на неспазването на материалния закон и нарушение на правата на касатора, като добросъвестен преобретател и допускането на въззивното решение до касационно обжалване имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците по касация не са взели становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По предявения иск по чл. 108 ЗС е установено следното: Пред ТД на НАП-Варна (офис [населено място]) е образувано изп. д.№4011 / 2001г. срещу ответника Д. С. като длъжник за вземания от публичен характер. Насочено е принудително изпълнение срещу процесния имот, придобит с н. а. № 199, т. ХІІ/19.12.2006г. по време гражданския брака, сключен между ответницата през 1987г С Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.І.2012 г. за купувач е обявен Ш. А. М., С решение № 52/21.02.2012г. на директора на ТД н НАП е отменено това постановление поради допуснати нарушения при проданта – не уведомяване на съпругата на длъжника за възможността да осуети проданта като плати дълга на съпруга си, или да участва в нея. С Решение №1787/ 9.VІІ.2012 г. по адм. д.№ 1840/2012 г. на АдмС-гр.Варна е отхвърлена жалбата на Ш. М. срещу решението на директора на ТД НАП. На 06.02.2012г. Съпругата на ответника е заявила искане да плати дълга на съпруга си и с Постановление за възлагане на недвижим имот 15.VІІІ.2012 г. тя е обявена за собственик и на другата ид. ч. от имота. Така на основание чл. 259, ал. 10 ДОПК процесния имот става нейна индивидуална собственост.

Междувременно, лигитимирайки се с не влязлото в сила постановлението за възлагане на имота, преди приключване на обжалването, в което е участвал Ш. А. М., той заедно със съпругата си С. А. М. продават с н. а. № 185/06.03.2012г. процесния имот на ищеца.

Въззивният съд е възприел изводът на РС, че ищецът не се легитимира като собственик защото праводателите му не са били собственици. Към момента на продажбата не е било влязло в сила постановлението за възлагане от 06.01.2012г., а в последствие е отменено. същевременно ответницата, се лигитимира като собственик на процесния имот. Съдът е приел, че е без значение обстоятелството дали ищеца е бил добросъвестен при продажбата, тъй като това има значение само при придобиване на имот по давност, или в хипотезата на чл. 134 и 135 ЗЗД.

Обстоятелството, че в изложението към касационната жалба не е поставен правен въпрос е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Дори да се приеме, че касаторът е искал да постави въпроса за значението на добросъвестността му при придобиване на имота за настоящото исково производство, следва да се отбележи следното. Добросъвестността в гражданското право има значение само тогава, когато законът и придава значение. В българското вещно право действа принципа, че никой не може да прехвърли това което не притежава освен в изрично предвидените в закона случаи. Продажбата е деривативен способ за придобиване на правото на собственост. В гражданските закони са предвидени няколко хипотези на фингирано правоприемство, при което придобиването е оригинерно, т. е. не зависи от това дали прехвърлителя е собственик, но те са изрично уредени. Такива са например чл. 33, ал. 3 ЗЗД, 88, ал. 2 ЗЗД, чл. чл. 135, ал. 1 изр. 3 ЗЗД, чл. 482, ал. 2 ГПК за публичната продан на движими вещи от съдебния изпълнител. Публичната продан на недвижим имот от публичния изпълнител по аргумент от чл. 269 ДОПК и от съдебния изпълнител по ГПК /по аргумент от чл. 496 ГПК/ и сделките с недвижим имот между гражданско правни субекти са деривативни основания за придобиване право на собственост – преобредателя става собственик само ако имота, предмет на продажбата е собственост на прехвърлителя, респективно на длъжника. ДОПК и ЗЗД не придават значение на добросъвестността на преобретателя за придобиване правото на собственост от преобретателя в този случай. Напротив при продажба на чужда вещ, или на вещ, върху която права имат трети лица се прилагат правилата при евикция – чл. 189-192 ЗЗД. Добросъвестността на купувача в този случай има значение само за обема на отговорността на продавача пред него – чл. 192 ЗЗД.

Така поради не формулиране на правен въпрос, по който се иска допускане до касация, а и поради това, че наведените доводи в изложението за това, че жалбоподателя е бил добросъвестен при продажбата са без значение за изхода на делото, не се допуска касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 92 от 16.06.2014г. по гр. д. № 140/2014г. на Разградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. И. С.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: