О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№367

София. 30.06.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 3534/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Й. Д., ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. Хорозова, срещу решение № 1704 от 10.03.2014 г. по гр. д. № 17229/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 27 състав, постановено на 09.08.2013 по гр. д. № 42826/2011 г. С посоченото решение е прието за установено по предявения от [фирма] иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Х. Д. дължи на [фирма] сумата 19 144 лева – неизплатено задължение по договор за продажба на дрехи, за който е издадена опростена фактура № 1/11.05.2009 г., представляваща продажната цена на 26 бр. луксозни бутикови дамски дрехи, ведно със законната лихва от 19.03.2011 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска или за връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Жалбоподателката твърди, че решаващият състав не е обсъдил всички доводи и възражения, наведени в отговора на исковата молба, като изразява несъгласие с извода за валидно възникнало правоотношение по договор за продажба на дрехи.

В приложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните процесуалноправни въпроси: „1. Допустимо ли е със...