О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 352

Софя, 26.06.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение

, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№3718 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. И. срещу решение от 07.04.2014 г. по в. гр. д.№15 624/2012 г. на СГС, ГО, I. с-в. С обжалваното решение е потвърдено решение от 21.05.2012 г., по гр. д.№33 393/2010 г. на СРС, 38 с-в, с което М. И. И. е осъден да заплати на [фирма]: на основание чл. 81 от ЗЗ отм., сумата от 12 000 лв., изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение за претърпени от Ц. В. П. неимуществени вреди от ПТП от 12.01.2005 г., причинено от М. И. И., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 6 011 лв., мораторна лихва за периода 18.10.2006 г. – 06.07.2010 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 230.66 лв., разноски.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси: 1. Основателно ли е правото на застрахователя да претендира от застрахования това, което е заплатил на трето лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в случаите, когато на страната е нарушено правото на защита и не е безспорно...