О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 341

гр. София, 23.06.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Второ отделение,

в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1234 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма] срещу решение № 519 от 31.10.2013г. по гр. д. № 935/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 97 от 11.03.2013г. по т. д. № 740/2011г. на Пловдивски окръжен съд, касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 16 348.50 евро, представляваща стойността на унищожената поради виновното поведение на ответника стока по инвойс фактура № 157/09.10.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1 918.50 лева.

Касаторът [фирма], [населено място] поддържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че при договори за международен автомобилен превоз приложимият материалноправен закон е Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки /CMR/ като специален, а не ЗАвП. Твърди още, че съдът е изградил решението си, базирайки се на представената разпечатка от термографна лента за транспорт под температурен режим, представена като доказателство от ищеца. Твърди, че е оспорил своевременно това доказателствено средство, но въззивният съд неправилно е приел, че при подобно оспорване доказателствената тежест се възлага на...