О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4739

гр. София, 22.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 592/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Г. К. Г., действащ чрез адв. Й. Л. – П. - САК, против определение № 375 от 10.01.2024 г. по в. гр. д. № 14267/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 43054/30.11.2023 г. по гр. д. № 56028/2023 г. на РС - София, с което е оставено без уважение молбата му по чл. 83, ал.2 ГПК.

С частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по делото.

С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: 1. Към кой момент във времето следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждането на молба с правно основание по чл. 83, ал.2 ГПК? По този въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение по ч. т.д. № 1064/2018 г. на I т. о., определение по ч. т.д. № 53/2020 г. на I т. о., определение по ч. гр. д. № 1842/2015 г. на III г. о. и определение по ч. т.д. № 564/2010 г. на II т. о., както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

2. Как следва да се тълкува поемането на банкови заеми при произнасяне по молбата по чл. 83, ал.2 ГПК – като възможност или липса на възможност за заплащане на държавната такса? Въпросът се твърди да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав на касационната инстанция, като взе предвид жалбата и данните по делото, намира следното при преценката за допустимостта на касационно обжалване:

Частната касационна жалба е допустима.

Съдебното исково производство по гр. д. № 56028/2023 г. на РС - София е образувано по искова молба на Г. К. Г. против „Резон“ ООД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени му от деликт - публикувана статия на електронния сайт на ответника https://fakti.bg/ на 29.07.2023 г. със заглавие: „Ето кой е насилникът, обезобразил 18–годишната в С. З. , ведно със законната лихва, считано от 29.07.2023 г. до окончателното плащане.

С разпореждане от 12.10.2023 г. исковата молба е била оставена без движение, като на ищеца е указано в едноседмичен срок да представи доказателства, че е внесъл дължимата държавна такса в размер на 400 лв. В срока за изпълнение на указанията, с молба от 25.10.2023 г. по чл. 83, ал.2 ГПК, ищецът е поискал да бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса, защото няма достатъчно средства, изплаща 6 кредита с месечни вноски общо 2452,83 лв., и има указание по още 4 съдебни производства да заплати държавни такси общо 2400 лв. първоинстанционният съд е отказал да освободи ищеца от дължимата по настоящето дело държавна такса 400 лв. с определение № 43054/30.11.2023 г.

Ищецът е обжалвал определението на първоинстанционния съд, като допълнително се е позовал с частната жалба на нови обстоятелства - че живее под наем и заедно с консумативните разходи плаща между 800-850 лв. месечно за жилищни нужди, и че е с влошено здравословно състояние, което го прави нетрудоспособен и лечението изисква по 250лв. месечно. Така месечните му разходи надхвърлят месечния доход и се налага да бъде подпомаган от родителите си. Представя и договор за наем и две епикризи за болнично лечение, всяка по различна причина, с период на нетрудоспособност по първата общо 9 дни/2 дни стационар/, а по втората общо 32 дни.

Въззивният съд е потвърдил първоинстаницонното определение. Посочил е, че при извършването на преценка за наличието на основание за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски по делото съдът следва да вземе предвид: доходите на лицето и на семейството му, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Установил е, че с декларацията си по чл.83 ГПК ищецът е декларирал месечен доход от заплата 2214 лв., че не притежава недв. имущество, МПС, парични влогове, дялове или акции в търговски дружества, че не е в брак, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Установил е от приложените от ищеца доказателства, че по четири други съдебни производства пред СРС, по които Г. Г. също е ищец, му е указано да внесе държавни такси общо 2000 лв. че ищецът е сключил договори за кредит в периода 21.09.2021 г.-21.07.2023 г. на обща стойност 208 000 лв. От така установените факти въззивният съд е приел, че не следва обоснован извод за невъзможност на ищеца да заплати държавна такса по настоящето дело в размер на 400 лв., доколкото същият е в трудоспособна възраст, не издържа други лица, не страда от хронично заболяване, което да налага допълнителни разходи за лечение. Съдът се е позовал и на констатирано съществено разминаване между дохода от трудово възнаграждение, посочен в декларацията на ищеца от 25.10.2023г. -2214 лв., с този, който е посочен като доход от трудово възнаграждение в договора за потребителски кредит от 21.07.2023г. на лист 95 от делото-3500 лв., което създава съмнение за недостоверност на посочените от ищеца обстоятелства в декларацията му за материално и гражданско състояние. Представените документи за получени към предходен момент суми по договори за кредит за задоволяване на лични потребности съдът е счел за ирелевантни към преценка за основателност на искането за освобождаване от държавна такса.

В конкретния случай, не се установява наличие на сочените от частния жалбоподател в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г., по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който въпрос да е обусловил изводите на съда. Този въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната частна жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, или от самото обжалвано решение /ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС/. Непосочването на такъв правен въпрос, чието разрешаване и е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол, без да се проверява по него дали е налице някое от допълнителните/специфични/ основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 - 3 ГПК.

Първият въпрос не е обуславящ, защото въззивният съд не е разсъждавал по него. В обосновката си по този въпрос частният жалбоподател сочи некоректно, че въззивният съд е приел, че получените от ищеца парични средства по кредити преди са налични. Такъв извод въззивният съд не е правил, напротив, въззивният съд изрично е посочил, че доказателствата за получени парични средства по договори за кредит в минал период са ирелевантни. В настоящия случай въззивният съд, в съответствие с трайната практика на ВКС, е изследвал въз основа на декларацията на ищеца, и представените от него доказателства, какво е имущественото и здравословното му състояние, съобразил е размера на таксата, от заплащането на която не е освободен – 400 лв., за да направи извод, че ищецът има средства да я заплати. Вероятно частния жалбоподател черпи съображенията си по този въпрос от съображенията на първоинстанционния съд в тази насока, но въззивният съд, първо, не ги е възпроизвел, и второ, предмет на преценка в настоящето производство са мотивите на въззивния съд, а не тези на първоинстанционния съд. Липсата на обуславящ правен въпрос сочи на липса на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за селекция, което прави безпредметно изследването дали по него е налице специфичното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като следва да се посочи, че тези две основания за допускане на касационното обжалване не може да са налице едновременно.

Вторият въпрос също не е обуславящ, защото и по него въззивният съд не е излагал мотиви, напротив, посочил е, че са ирелевантни, т. е. че няма да обсъжда, доказателствата за получени парични средства по заеми в минал период, при което не е налице общото основание за допускане касационното обжалване. Същевременно частният жалбоподател не е обосновал и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди това основание за допускане касационно обжалване, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Направеното общо позоваване на текста на законовата норма на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според изложеното в т. 3 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, не се констатират пороци, които да обуславят нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение по чл. 280, ал. 2 ГПК.

С частната касационна жалба се представят нови доказателства относно здравословното състояние на ищеца, които обаче не могат да се обсъждат в това производство от касационната инстанция. Предвид характера на касационното обжалване, дори и при допускане на обжалването, преценката за правилността на въззивния съд акт се извършва от ВКС въз основа на вече събраните по делото доказателства, като не е допустимо представянето и обсъждането на нови документи и възприемането на нова фактическа обстановка въз основа на такива. По тази причина в настоящето производство не могат да се обсъждат представените от частния жалбоподател – касатор с касационната частна жалба нови документи – епикриза от 06.01.2024 г., амбулаторни листове от 04.01.2024 г. и 22.01.2024 г., болничен лист от 05.02.2024 г., 8 бр. фактури, издавани в периода 04.01.- 08.01.2024 г.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, първи състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 375 от 10.01.2024 г. по в. гр. д. № 14267/2023 г. на Софийския градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: