Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Л. П. В. срещу решение № 85 от 17.02.2010 г. по гр. д. № 643/09 г. на Софийски окръжен съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно.

Ответникът по касация Община[населено място] оспорва жалбата.

Ответникът по касация Държавата, представлявана от М., не взема становище.

ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 02.03.2009 г. по гр. д. № 84/06 г. на Районен съд[населено място], с което предявения от касатора иск за собственост на УПИ V-2722 с площ 572 кв. м. в кв. 109а по РП на[населено място], отреден за паркинг, е отхвърлен.

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос

дали заплащането на стойността на имот е пречка за реституиране на същия.

Посочва се основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.

За да потвърди решението въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 1971 г. П. Д. придобил по давност празно дворно място с площ 976 кв. м. През 1980 г. дарил на ищцата 572 кв. м. от имота, които отчуждени за детска градина. Не е било спорно по делото, че за имота не е открита отчуждителна преписка. През 1982 г. Министерство на финансите дало съгласие на основание чл. 26 ЗСГ отм. ОбНС К. да закупи от ищцата празно дворно място от 572 кв. м., част от имот пл. № 1884 в кв. 98 по плана на К.. На собственика било изплатено обезщетение от 2 288 лв., който факт не се оспорва от касатора. За имота през 1982 г. бил съставен А., а към момента той е частна общинска собственост. При тези установени факти съдът приел, че не са налице предпоставките по чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ за реституция на имота. Имотът съществувал реално, обаче ищцата е получила обезщетение за него в размер на неговата равностойност на процесния имот. Освен това, не било установено и че ответниците осъществяват фактическо владение върху него.

Приложеното към изложението

решение № 260 от 04.03.1999 г. по гр. д. № 73/98 г. на ВКС,

постановено в производство по чл. 225 и сл. ГПК отм., е неотносимо към спора. Въпросите разгледани в него са били други - дали е имало сключен договор за продажба, след като ответникът Н. не притежава договор за собственост на имота, а и ищците не са получили сума за продажбата на имота. В случая по делото е доказано, че на ищцата е изплатено обезщетение от 2 280 лв., колкото е стойността на дарения и имот по данъчна оценка, според отразяването в акта за дарение. Затова решението не е основание за допустимост на касационното обжалване. В същото време, на съда е служебно известна практика в потвърждение изводите на въззивния съд -

решение № 3983 от 06.02.1995 г. по гр. д. № 1929/1994 г. на ВС ІІІ ГО

. С него е прието, че изискване за възстановяване собствеността по ЗВСОНИ е освен имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ, да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени и собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен имот. Останалите, изложени в касационната жалба аргументи са свързани с правилността на въззивното решение и не могат да се преценяват в производство по реда на чл. 288 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.

Ответникът по касация Община[населено място] претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 200 лв. разноски за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на

решение № 85 от 17.02.2010 г. по гр. д. № 643/09 г. на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА

Л. П. В. да заплати на Община[населено място] 200 лв. разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: