Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

Д. В. Г., Г. В. Г. и М. В. И. са подали касационна жалба срещу решение № 146 от 12.11.2009 г. по гр. д. № 382 от 2009 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 47 от 19.05.2009 г., постановено по гр. д. № 38 от 2008 г. по описа на Поморийския районен съд и е отхвърлен иска на касаторите срещу “Н. системи” Е., гр. С. и община “П.” за признаване собствеността върху 1330/1739 ид. ч. от поземлен имот пл. № 150 по действащия план на с. Г..

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на съществени процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Основното оплакване е за нарушение на материалния закон – чл. 79, чл. 81 и чл. 83 от Закона за собствеността и чл. 154 от Гражданско процесуалния кодекс.

Към касационната жалба е представено изложение, в което се излагат основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за придобиването на имот на оригинерно основание. Считат, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата и в някои решения се посочват и необходимостта от позоваване на този начин за получаване на абсолютното вещно право. Представени са решения.

Ответника “Н. системи “Е. е представил отговор, в който основно се набляга на липсата на основания за допускане на касационна проверка на съдебният акт.

Ответника община “П.” не е взел становище.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационата жалба на

Д. В. Г., Г. В. Г. и М. В. И.

НЕ

СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

по материално правният въпрос за придобиване на имот по давност, тъй като този проблем не е от съществено значение за резултата по настоящия спор. Б. окръжен съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС и е приел, че имотите, които се намират извън строителните граници на селата следва да се заявят и възстановяват по ЗПСЗЗ.

Б. окръжен съд е отхвърлил предявеният от

Д. В. Г., Г. В. Г. и М. В. И. против “Н. системи” Е., гр. С. и община “П.” положителен установителен иск за собственост на 1330/1739 ид. ч. от поземлен имот пл. № 150 по действащия план на с. Г., която е възникнала по силата на наследствено правоотношение от В. И. Г., починал на 9.04.1983 г. и давностно владение, За да постанови този резултат е счел, че от събраните гласни и писмени доказателства се доказва, че овощна градина с площ от 3 300 кв. м. е била заснета като имот № 51 по кадастралния план от 1933 г. и записана в разписния списък към него на името на И. В.. От заключението на в. л. К. М. се установява, че имота е бил отчужден по 216 ПМС, но липсва отчуждителна преписка. Имота не е бил заявен за възстановяване по ЗПСЗЗ. Този факт обосновава решаващия мотив за отхвърлянето на иска и следва да бъде споделен.

Изключените от регулационните планове имоти съгласно 216-о ПМС от 1961 г. се считат внесени в ТКЗС независимо от това, дали са изплатени в полза на собствениците обезщетение за сградите, подобренията и трайните насаждения в тях. С изваждането му от регулация съгласно чл. 4 от ПМС № 216, имота придобива статут на земеделски имот и като такъв е бил заварен от новия кадастрален план, приет през 2005 г. Законосъобразно е прието, че за да се върне имота на предишните собственици и те да могат да се легитимират като собственици към настоящия момент, следва да е била проведена реституционната процедура по ЗПСЗЗ, тъй като новото включване в регулация не води до възстановяване на собствеността в лицето на бившите собственици Следователно възстановяването на този имот следва да стане по реда на чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ, а сроковете за това са изтекли. Именно това е същественият аргумент за отхвърлянето на положителния установителен иск за собственост предявен от касаторите.

Настоящия състав на ВКС намира, че за решението по поставеният в изложението въпрос за придобиването на имота по давност и приложението на чл. 84 от Закона за собствеността и чл. 120 от Закона за задълженията и договорите е без съществено значение за спорното право.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

решение № 146 от 12.11.2009 г. по гр. д. № 382 от 2009 г. на Б. окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: