Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд с № 237 от 18.02.2010 год., постановено по гр. дело № 56/2010 год., с което е потвърдено решението от 06.11.2009 год., постановено по гр. дело № 3204/2009 год. на Пловдивския районен съд-ХVІІ състав за отхвърляне предявения от Р. С. К. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК против Н. Д. Б. за това да бъде признато за установено, че ответницата не е собственик на недвижим имот: 18.65/97.30 идеални части от апартамент със застроена площ от 97.30 кв. м., разположен в югозападната половина на мансарден етаж от жилищна сграда, находяща се в[населено място], [улица], попадаща в ПИ № 193, кв. 328 по плана на[населено място], кв.”О.-Г. М.”.

Недоволен от въззивното решение е касаторът Р. С. К. от[населено място], представлявана от адвокат В. К.-Б. от Пловдивската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, свързан с правото на собственост на ищеца/касатор/ и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК понеже е налице противоречие със съдебна практика на Върховния касационен съд, която прилага, относно основен материалноправен въпрос в случая: пристрояване, осъществено не в съответствие с нормативните изисквания, без да е учредено право на строеж от останалите съсобственици – станали съсобственици на построеното по силата на приращението – чл. 92 ЗС.

Ответникът по касация Н. Д. Б. от[населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с оглед събраните доказателства и заключението на изслушаната техническа експертиза е установено, че в югозападната част на жилищната сграда, където е разположено мансардното жилище на ответницата, закупено през 2005 год., са заснети по кадастралния план от 2000 год. и съществуващи към момента на сделката две масивни постройки 02 и 03 като втората е долепена до сградата и за това са включени в общата площ, продадена от праводателя й К. Я. С.. Взето е предвид, че по делото липсват каквито и да е доказателства за начина на изграждане и да е било учредено право на строеж на тези обекти – гараж и вестибюл, но след осъщественото присъединяване те не съществуват като самостоятелни обекти на собственост и за това собственикът на главната вещ-жилището, е станал собственик и на присъединената вещ съгласно чл. 97 ЗС. Отчетено е, че предприетото строителство след покупката на тези постройки е незаконно и на основание чл. 148 ЗУТ е спряно, но то не променя титула на собственост. Направен е извод, че отрицателния установителен иск е неоснователен за посочената идеална част от мансардното жилище.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.

М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.

Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.

М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Приложените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка:

Решенията на Върховния касационен съд: № 81 от 17.03.2009 год. по гр. дело № 134/2008 год. и № 1231 от 04.12.2008 год. по гр. дело № 5340/2007 год., двете на ІІ гражданско отделение са поставени в делбено производство, свързано с приложението, но на чл. 56, ал. 3 З отм. и чл. 55 ЗС относно обусловеността на допускането на делба единствено от правната характеристика на обекта и от това дали съществуващата съсобственост може да бъде прекратена;

Решение № 770 от 28.06.2007 год. по гр. дело № 763/2006 год. на І гражданско отделение на същия съд е свързано с приложението на чл. 63, чл. 92 ЗС, но във връзка с чл. 56 З отм., чл. 24, чл. 242, чл. 243 и чл. 244 ППЗТСУ отм. ;

Решение № 1197 от 03.11.2008 год. по гр. дело № 3338/2007 год. на ІV гражданско отделение на същия съд е постановено по иск с правна квалификация чл. 97, ал. 3 ГПК отм. във връзка с чл. 56, ал. 2, т. 2 З отм., чл. 63 и чл. 92 ЗС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд с № 237 от 18.02.2010 год., постановено по гр. дело № 56/2010 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: