О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46

София, 21.01.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 януари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 667 /2010

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. В. В. против решение № 20 от 06.01.2010г. по гр. д.№ 1721/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 17 от 02.06.2007г., постановено по гр. д.№ 29/2006г. на К. РС и вместо това е признато за установено по отношение на него, П. Т. С. и М. Н. К. по иск, предявен на основание чл. 336 от ГПК отм. от Л. С. П., че апартамент № 34, ет. 3, бл. 2, вх. В в[населено място], [улица], върху който е насочено изпълнението за парично вземане по изп. д.№ 102/1999г. по описа на К. държавен съдебен изпълнител не е собственост на длъжника П. Т. С. към момента на извършване на публичната продан и възлагането му на ответника А. В. В. с постановление от 29.11.2005г., влязло в сила на 23.12.2005г.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, защото съдът е приел, че паричното вземане е било погасено към момента на влизане в сила на изпълнителното производство и поради необоснованост поради това че съдът не е възприел заключението на ССЕ, приета от РС

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК не е формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика, по който да е налице противоречива съдебна практика, или по който да е необходимо произнасянето на ВКС с оглед точното прилагане на закона и за...