Производството е по чл. 288 ГПК.

Й. С. И. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд ІV-В отделение от 07.01.2010г. по гр. д.№ 213/2007г.

Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.

Ответниците Г. С. С., Т. Д. С. и В. Д. С. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че жалбата не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 24 състав от 30.03.2007г. по гр. д.№ 56/2005г., с което е прието за установено по исковете на Г. С. С., Т. Д. С. и В. Д. С., че Й. С. И. не е собственик на недвижим имот с площ от 243кв. м., представляващ част от УПИ І-1032, 1033 кв. 60 по действащия регулационен план на[населено място].

Въззивният съд е приел, че на ответницата – касатор Й. С. И. като наследник на С. В. К. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.239 кв. м. в землището на кв.Г. баня м.”Л. брод” к. л.442, поземлен имот 1526 по кадастралния план, изработен през 1958г. От друга страна наследодателят на ищците Д. С. е признат за собственик по регулация при действието на ЗПИНМ с нот. акт №71/1968г. на придадени 243 кв. м. от имот пл.№ 1526 към парцел ІІ-60. Правният извод на съда е, че поради отчуждителното действие на регулационния план и прилагането на регулацията не са били налице предпоставките за реално възстановяване на собствеността на ищците върху придаваемата от имота им част.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за приложението на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ по отношение на придадените части от земеделски земи към застроени имоти като се поддържа, че изводите на въззивния съд за отсъствие в този случай на предпоставките за възстановяване на собствеността противоречат на решение № 1419 от 14.12.1971г. по гр. д.№ 898/1971 на ВС ІІІ г. о. според което е допустимо да се отрежда самостоятелен парцел за имот, който е бил включен изцяло в друг парцел ако предишната регулация не е приложена. В случая спорът не е свързан със законосъобразността на регулацията, поради което не се касае до противоречиво решаване на идентични случаи. Няма противоречие и с второто решение, на което се позовава касаторката № 1359/2009г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д.№ 4747/2007г., защото в него е прието, както и в обжалваното решение, че действието на дворищната регулация се стабилизира окончателно с прилагането й, което настъпва със заемането на имотите по установения ред или заплащане на дължимото обезщетение на собственика, от чиито имот се отнемат придаваеми части. С оглед на изложеното не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Независимо от липсата на противоречива съдебна практика, поставеният въпрос дали изключението на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху включени в урбанизирани територии земеделски земи се прилага и по отношение на придадените по регулация части към други имоти е от съществено значение за решаването на настоящото дело, в този аспект разпоредбата на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ е неясна и не е била предмет на тълкуване в съдебната практика, поради което е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне при преквалифициране на основанието.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд ІV-В отделение от 07.01.2010г. по гр. д.№ 213/2007г.

Задължава касаторката Й. С. И. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 59лв. /петдесет и девет лева/ в противен случай жалбата ще бъде върната

След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: