Производството е по член 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 1062/05.04.2016г.,подадена от З. А. К. и В. С. К.,и двамата от [населено място],чрез пълномощника им адвокат Н. Р. Н.,за отмяна на влязлото в сила решение №86/16.05.2014г. на Районен съд, гр.И.-първи състав, постановено по гр. д.№746/2013г. по описа на съда, потвърдено с решение №127/02.04.2015г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, постановено по гр. д.№600/2014г. по описа на съда, което с Определение №545/09.11.2015г. на ВКС,първо гражданско отделение по гр. д.№4311/2015г. по описа на съда не е допуснато до касационно обжалване.

Касаторите заявяват, че са налице основания за отмяна на влезлите в сила решения, поради наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да им бъдат известни при постановяване на последните, и с които доказателства не са могли да се снабдят свовременно-основания по член 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С влязлото в сила решение по гр. д.№746/2013г. по описа на Районен съд, гр.И. се отхвърля иска на З. А. К. и В. С. К. срещу С. П. С. и С. И. К. за предаване владението на 10 кв. м от собствения им УПИ ІХ,кв. 105 по плана на [населено място],,срещу С. Л. Г.,П. С. Г.,Н. Л. Ч.,К. Л. Ч. и А. Й. Ч. за предаване владението на 20 кв. м от собствения им УПИ ІХ в кв. 105 по плана на [населено място],срещу Н. С. Б.,Г. С. Б. и Г. С. Ч. за предаване владението на 4 кв. м от собствения им УПИ ІХ в кв. 105 по плана на [населено място],като неоснователен, както и се отхвърля иска срещу горепосочените ответници за преустановяване на неоснователни им действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в собственият им имот УПИ ІХ в кв. 105 по плана на [населено място],като неоснователен.Със същото вляло в сила решение се оставя без разглеждане иска на З. К. и В. К. срещу горепосочените ответници за определяне границата между собствения им УПИ ІХ в кв. 105 и съседните имоти УПИ VІІ-509,УПИ VІІ-510 и УПИ VІ-511 и прекратява производството по делото в тази му част като недопустимо.

В молбата се твърди, че при повод висящо към настоящия момент административно дело №200/2016г. по описа на АССО,4 състав установили наличие на нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за решаване на споровете по член 108 ЗС и член 109 ЗС,които узнали от представената преписка от [община] по делото и от преписката по формиране отговора на отказа на Кмета на [община] и към отговора на жалбата на [община],като представят със същата следните писмени доказателства:

1.Отказ на Кмета на [община] за представяне на копия и информация от преписките по издаване на удостоверение за търпимост от 29.01.2016г.,

2.Справка от АССО за заведено административно дело №200/2016г. и протокол от съдебно заседание от 22.03.2016г.,

3.Съпроводително писмо от [община] с част от преписката по издаване на отказа,

4.Констативен протокол от 13.11.2013г. за Стопанска постройка в УПИ VІІІ-509 в кв. 105 по плана на [населено място],

5.Констативен протокол от 07.11.2013г. за Стопанска постройка в УПИ VІІ-510 в кв. 105,

6.Констативен протокол от 07.11.2013г. за Стопански постройки в УПИ VІ-511, 135, кв. 105,

7.Извлечение от ДВ бр. 91 от 1990г.

5.Възражение от С. И. К.-вх.№94-С-11/20.01.2012г.,

9.Трасировъчен лист за дворищната регулация в кв. 105 по плана на [населено място] от 1977г.

10.Списък с констативни протоколи, отразяващи, че процесните постройки са незаконни и подлежат на премахване.

Ответниците по молбата П. Г. и Г. Б.,молят молбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

При извършената проверка касационният установи следното::

Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

В молбата се твърди, че е налице хипотезата, предвидена в член 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.Според визираното в тази разпоредба на закона, заинтересованата страна има възможност да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъда известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.Следователно, тези обстоятелства или писмени доказателства трябва да съществуват по време на разглеждане и решаване на делото, но да са били неизвестни на страната и същата да не е могла да се снабди с тях.

С решаващите мотиви на влязлото в сила решение, предмет на настоящата молба на отмяна, е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание член 108 от ЗС,като е прието, че с доказателствата по делото се установява, че ответниците не са навлезли в имота на ищците, както и че изградените от тях стопански постройки попадат изцяло в собствените на последните имоти.По отношение предявената ищцова претенция с правно основание член 109 ЗС,съдът е приел същата за неоснователна и недоказана, тъй като не се установява по делото изградените постройки, които не навлизат в имота на ищците, макар и без строителни книжа и в режим на търпимост по смисъла на пар. 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ,да се отразяват негативно на възможността на ищеца да ползва в пълен обем правото си на собственост и да ползва пълноценно имота си.Във връзка с търсената защита по член 109 а ЗС,съдът я е намерил за недопустима, тъй като не може да се води иск за определяне на границите между урегулирани поземелени имоти в границите на населеното място, поради което е прекратил производството в тази му част.

Видно от приложените с молбата писмени доказателства, една част от тях са не са съществували до приключване на производството по делото с влязлото в сила решение. За друга част от тях-приложените констативни протоколи, удостоверения за търпимост, молителите са могли да се снабдят с тях по време на висящността на процеса, ако бяха положили необходимата грижа и усилия за това.С настоящата молба за отмяна, молителите се стремят да съберат нови доказателства по реда на това извънинстанционно производство, с които да опровергаят изводите на съда по отношение на отхвърлените като неоснователни недоказани ищцови претенции, във връзка с които е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.В този контекст производството за отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства по време на инстанционното му разглеждане, а средство за защита срещу неправилни решения на изрично посочени основания в член 303, ал. 1 ГПК,едно от които е това по т. 1 от този текст.Тя е самостоятелно производство, а не редовна съдебна инстанция в исковия процес, поради което не може да се използва като средство за поправяне на виновните пропуски на страна, за която е неизгодно влязлото в сила решение, атакувано от нея по реда на член 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките на член 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което подадената молба се явява неоснователна и следва са се остави без уважение.

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1062/05.04.2016г.,подадена от З. А. К. и В. С. К.,чрез пълномощника им адвокат Н. Р. Н.,за отмяна на влязлото в сила решение №86 от 16.05.2014г. на Районен съд, гр.И.-първи състав, постановено по гр. д.№746/2013г. по описа на същия съд, потвърдено с решение №127/02.04.2015г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, по гр. д.№600/2014г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: