ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 504

София, 23.09.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2587 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ответника „Сънрайз“ ООД срещу решение на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е изцяло уважен предявеният от ищеца Д. Р. по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване на парично вземане, произтичащо от запис на заповед, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът оспорва жалбата.

За да намери предявения иск за основателен, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е автентичен документ, притежава реквизитите по чл. 535 ТЗ и е настъпил предвиденият в него падеж. По доводите на страните е приел, че записът е бил издаден за обезпечаване на произтичащи от договор за заем вземания на ищеца, сключен на 20.07.2005 г., по който сумата била реално предоставена от ищеца на ответника. Във връзка с възражението на ответника относно датата на съставяне на записа (и на договора за заем), от значение за представителната власт на подписалия го управител, съдът е приел, че относно датата документите имат свидетелстващ характер, поради което доказателствената тежест по спора относно датата на съставянето им се разпределя по правилото на чл. 154 ГПК. Извел е краен извод, че както договорът за заем, така и записът са били издадени на посочените в тях дати.

Допускане на касационно обжалване се обосновава с основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с...