Производството е по молбите на А. Н. Д., подадена чрез адвокат С.Т., и на Ю. М. К., и двамата граждани на Руската федерация, за отмяна на решението на Бургаския окръжен съд № 171 от 22.05.2018г. по гр. д. № 168/2015г. Като основание за отмяна А..Д. сочи лишаването му от възможността да участва в съдебното производство, а Ю..К. – че не й било навременно и по надлежен начин връчено уведомяване за времето и мястото за разглеждане на дело № 168/2015г. в съдебно заседание, което обстоятелство било отразено в определението на БОС от 31.08.2017г. с приетото, че „на ответниците не са връчени по надлежен начин документите в съответствие с чл. 9 от Договор за правна помощ“, поради което била лишена от възможността за участие по делото. И двамата молители сочат, че поради лишаването им от правото и възможността да участват в производството по делото не са могли да представят доказателства /договор за възлагане от 09.11.2008г., с който К. възлага на Д. да закупи от нейно име и за нейна сметка имот в България, [населено място], в резиденция „Т. Б“, спогодба между молителите от 19.08.2014г. с нотариално удостоверени подписи, че предмета на договора за възлагане от 09.11.2008г. е изпълнен и че възникналите им с него взаимоотношения са приключени, определение от 14.12.2016г. на съд в Руска федерация за отмяна на наложеното обезпечение върху апартамента в [населено място] по дело за подялба на съвместно придобитото от Л. Б.Д. и А. Н.Д. имущество и определение на С.-Петербургския градски съд от 13.01.2016г. – на л. 348 по преписката по гр. д. № 168/2015г./, с които да установят, че процесният имот не е станал съвместна собственост на Л. Б.Д. и А. Н.Д., тъй като имотът е закупен от Ал.Д., но в качеството му на упълномощено от Ю. Д. лице в нейна полза и с нейни средства. В молбите са изложени съображения, че съдът не обсъдил доказателствата по делото за делбеното производство пред руски съдилища, от които се установявало, че именно поради закупуването на апартамента от А..Д. в изпълнение на договора за възлагане Л.Д. се отказала от поделянето му и той е изключен от делбените имоти, и че Д. по всякакъв начин се опитвала да предявява претенции за собственост върху недвижими имоти, които не са съпружеска общност; че съгласно чл. 971 от ГК на РФ и чл. 34 от СК на РФ към общото съпружеско имущество не могат да се отнесат недвижими имоти, придобити от единия от съпрузите по време на брака, но с цел изпълнение на договор за поръчение от името, за сметка и в полза на трето лице, като правата и задълженията по такава сделка, извършена от повереника, възникват непосредствено при доверителя; че отказът на Л.Д. за подялба на апартамента е закрепено с влязло в сила решение на С.-Петербургския градски съд от 13.01.2016г.; че Л.Д. скрила информацията: за по-ранно обръщение със същото искане за подялба към руски съд, за наличието на договора за възлагане от 09.11.2008г. и на спогодбата от 19.08.2014г., за влязлото в сила определение от 14.12.2016г., за определението от 13.01.2016г.; за наличието на значими за делото документи и доказателства, че спорният имот не може да бъде общо имущество на бившите съпрузи.

Ответницата по молбите за отмяна Л. Б. Д. чрез процесуалните си представители адвокат А..Б. и адвокат Ел.К. е заела становище за неоснователността им. Претендира разноски.

Молбите за отмяна са подадени в преклузивния срок по чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК с оглед твърдяните от молителите дати на узнаване за постановеното решение, опровергаващи данни относно които по делото няма. С оглед на това молбите за отмяна са допустими.

За да се произнесе по молбите, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е уважил предявените от Л. Б.Д. срещу А. Н.Д. и Ю. М.К. искове, като е обявил за недействителен сключеният между ответниците договор, предмет на нот. акт №. . том... рег. №... д. №. ../.......г., нотариус Л.Ч., с който А..Д. е продал на Юл.К. апартамент В. .., находящ се в сграда в гр.Св.В., м. „К.”, самостоятелен обект с идентификатор. .............,

Решаващият съд е приел за установено, че от 20.09.2002г. Л. Д. и А. Д. са били съпрузи, че бракът им е прекратен на 01.07.2014г., че с нот. акт №..../........г. Д. закупил посочения апартамент, който на 11.06.2014г. продал на ответницата Ю. К.. Взето е предвид въз основа на представените по делото съдебни актове на руски съдилища, че този имот не е поделен между бившите съпрузи, а само е бил предмет на обезпечителни мерки, позовавайки се на определение от 14.12.2016г. на С.-Петербургския районен съд. Съдът е приел, че предявените искове са основателни, съобразявайки приложимите относно имуществените отношения между бившите съпрузи чл. 34 – чл. 36 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) на Руската федерация, а по силата на чл. 30 ал. 2 от Договора между НРБ и С. за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела – и чл. 18 ЗЗД и чл. 578 ГПК, според които за разпореждането с атакуваната сделка с имота, придобит възмездно по време на брака от А..Д. и принадлежащ и на ищцата /съвместна собственост помежду им/, е било необходимо предварително нотариално изразено съгласие на неучаствалата в нотариалното производство съпруга – ищцата, каквото съгласие не е било дадено поради невярното деклариране от ответника пред нотариуса, че не е женен, при което разпоредбата на чл. 35 ал. 4 СК на РФ предвижда правото на неучаствалия съпруг да изиска признаване по съдебен ред на недействителността на сделката.

От данните по делото се установява, че съобщения с преписи от исковата молба и от доказателствата са изпратени за връчване на ответниците на посочения им в исковата молба адрес в Р. Б /еднакъв за двамата/, на който те не са намерени. Представено е удостоверение от ОДМВР Б., от което е видно, че в информационните фондове на МВР няма данни за регистриран адрес на територията на България на двамата руски граждани. Представени са и удостоверения от 22.05.2015г., издадени от Агенция по вписванията, Р. Б, че в Р. Б не е вписан субект с име Ю. М. К., както и че за А. Н. Д. е вписано заявление за заличаване от 21.07.2014г. С разпореждане от 27.05.2015г. съдът е приел, че ответниците нямат регистриран адрес на територията на РБ, и е разпоредил преписи от исковата молба и приложенията към нея, заедно с указания за подаването на отговор и за съдържанието му, за посочване и представяне на доказателства, за последиците от неподаването на отговор, невземане на становище и незаявяване на възражения, за посочване на съдебен адресат в България и че в противен случай съобщенията ще се прилагат към делото и ще се считат за връчени, да се връчат на адресите на ответниците в Руската федерация /РФ/, посочени също в исковата молба, чрез съдебна поръчка на основание чл. 33 ал. 1 КМЧП. На 06.10.2016г. на съда са препратени от Министерство на правосъдието /МП/ документите по съдебната поръчка относно А..Д., от които е видно, че поръчката не е изпълнена поради неявяването му двукратно в призовалия го съд за връчване на документите. На 18.08.2017г. на съда са препратени от МП и документите по съдебната поръчка относно Юл.К., от които е видно, че и тази поръчка не е изпълнена поради неявяването на К. в съдебно заседание. С определение от 31.08.2017г. БОС е приел, че е извършен неуспешен опит за призоваване на ответниците в РФ по смисъла на чл. 35 КМЧП чрез съдебните поръчки, тъй като и двамата не са се явили в указания им съд за връчване на книжата, вземайки предвид, че по отношение на А..Д. връчващият орган е изпълнил и задълженията си по чл. 8 ал. 3 от Договора за правна помощ между СССР и НРБ, предприемайки служебно действия за установяване на регистриран адрес в РФ и за призоваването му на него, и че по отношение на Юл.К. е осъществено редовно призоваване на адреса й чрез телеграма. С оглед на това е прието, че „на ответниците не са връчени редовно книжата по делото в съответствие с чл. 9 от Договора за правна помощ между СССР и НРБ от 1975г., което налага да бъде приложен чл. 35 КМЧП“ за призоваването им чрез „Държавен вестник“ за насроченото за 28.11.2017г. открито съдебно заседание, каквото е сторено в бр. 77/26.09.2017г. На 13.10.2017г. Ю..К. е подала заявление по делото, без посочване в него на адрес за връчване на съобщения, с искане да не бъдат налагани обезпечения върху процесния имот, тъй като той е нейна собственост, а ако такива са наложени – да бъдат отменени. Поради неявяването им в откритото съдебно заседание на 28.11.2017г. на молителите са назначени особени представители /на А..Д. – адвокат Т.Д., на Ю..К. – адвокат Р.Р./, на които са връчени преписи от исковата молба и от приложенията към нея, те са подали отговори, участвали са в двете проведени от БОС открити съдебни заседания и са представили писмени защити. На особените представители на 29.05.2018г. са връчени и преписи от атакуваното решение, което не е обжалвано и е влязло в сила на 14.06.2018г.

Съгласно чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото.

В разглеждания случай такива нарушения, довели до невъзможност молителите да вземат участие в производството по делото, БОС не е допуснал. Тъй като молителите не са имали /и не твърдят, че имат/ регистрирани адреси на територията на РБ, в т. ч. и в Р. Б, не е бил приложим предвиденият в чл. 53 ГПК ред за призоваването им. С оглед на това са били налице предпоставките по чл. 33 КМЧП за призоваването им на адресите в РФ. БОС е осъществил предвидената в Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела процедура по призоваването на молителите и връчването им на съдебните книжа чрез съдебни поръчки, които са върнати неизпълнени поради неявяване на Д. и К. в призовалия ги за това съд в РФ. Несъстоятелен е доводът на К. в молбата й, основан на определението на съда от 31.08.2017г. – приетото в него е в смисъл, че не е могло да бъде потвърдено съобразно чл. 9 от Договора за правна помощ връчването й на книжата в съответствие с правилата, действащи на територията на замолената страна /РФ/, чрез посочване на мястото, датата и лицето, на което са връчени. Налице са били при това положение и са съобразени от съда и предвидените в чл. 35 КМЧП предпоставки за призоваването на молителите чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ – направен неуспешен опит за призоваване им на известни адреси в чужбина. Публикацията е направена в ДВ бр. 77/26.09.2017г., следователно повече от един месец преди датата на насроченото на 28.11.2017г. съдебно заседание съобразно чл. 35 КМЧП. Тъй като в съдебното заседание молителите не са се явили /въпреки че на К. след публикацията е било известно образуваното и срещу нея дело, видно от подаденото по него на 13.Х.2017г. заявление с искане да не бъдат налагани върху процесния имот обезпечителни мерки, защото той е нейна собственост/, съдът не е дал ход на делото, назначил им е особени представители съобразно чл. 35 ал. 2 КМЧП, на които е указал да представят отговори, след което е разгледал предявените искове и е постановил атакуваното в настоящото производство решение. При тези обстоятелства не са налице предвидените в чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК и твърдяни основания за исканата отмяна.

Не са налице и предпоставките ЧЛ.303 т. 1 ГПК за отмяна. Съгласно чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т.е. това основание за отмяна се обосновава с непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, установена след влизането в сила на решението и дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на инстанционното производство, а не на допуснати от страната процесуална небрежност или от съда процесуални нарушения. Новите обстоятелства и доказателства трябва да са такива, че ако бяха съобразени, биха се отразили на изводите на съда по спора.

„Нови обстоятелства” по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК са юридически или доказателствени факти от значение за спора. Те трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанционното производство, но да не са били известни на страната към този момент, а са открити впоследствие, без това да се дължи на процесуалната й небрежност - чрез отмяната не може да бъдат включвани непредставени по делото доказателства и невъведени защитни средства, което страната е пропуснала да стори своевременно. Твърдяните нови обстоятелства следва да бъдат установени с писмени доказателства, които могат да бъдат новооткрити или новосъздадени.

„Нови писмени доказателства” по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК са новооткрити или новосъздадени документи относно факти от значение за спора, които са били известни на страната, тя ги е заявила по делото в инстанционното производство, но обективно не е могла да се снабди до тогава с писмените доказателства за тях. Писмените доказателства трябва пряко да установяват новооткритите обстоятелствата, а не само да бъдат индиция за съществуването им, тъй като отмяната по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е недопустимо да се основава на данни, събрани чрез други доказателствени средства /свидетелски показания, експертизи/.

Твърдяните в настоящото производство от молителите като нови обстоятелства и писмени доказателства не отговарят на предвидените в закона условия за това. Договорът за възлагане и спогодбата са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанционното производство, били са известни на молителите, защото те са страни по тях и техни автори, и са могли да ги представят по делото своевременно, което те са пропуснали да сторят поради процесуална небрежност, тъй като не са били лишени от възможност да участват в делото поради нарушаване на правилата за това, както вече бе посочено по-горе. А определението от 13.01.2016г. на С.-Петербургския градски съд, с което е изменено решението на Красногвардейския районен съд от 25.03.2015г. за делба на придобито от Л. Д. и А. Д. имущество, както и определението от 14.12.2016г., са сред приетите в инстанционното производство доказателства /намират се в преписката по делото съответно на л. 348 и на л. 288/, с оглед на което те не са нови по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК и са взети предвид от съда при постановяване на атакуваното в настоящото производство решение.

Останалите релевирани от молителите съображения представляват оплаквания за процесуални нарушения, за необоснованост и незаконосъобразност, които не са сред изрично и лимитативно определените в закона /чл. 303 ал. 1 ГПК/ основания за отмяна на съдебни решения по реда на извънредното отменително производство.

По изложените съображения молбите за отмяна следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед този извод на ответницата по молбите следва да бъдат присъдени в тежест на молителите 600лв. разноски за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на А. Н. Д. и Ю. М. К., и двамата граждани на Руската федерация, регистрирани на адрес [населено място] – П., „П. п....“, д...., к. 2, кв...., за отмяна на решението на Бургаския окръжен съд, граждански състав, № 171/22.05.2018г. по гр. д. № 168/2018г.

ОСЪЖДА А. Н. Д. и Ю. М. К., и двамата граждани на Руската федерация, регистрирани на адрес [населено място] – П., „П. п“, д..., к. 2, кв...., да заплатят на Л. Б. Д., гражданка на Руската федерация, [населено място], шоссе Р., дом...., корп..., кв..., 600лв. разноски.

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: