Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК.

Постъпило е искане от ЧСИ В. Н., рег. № 914 в КЧСИ, с искане внесената сума в размер на 11 343, 44 лв., представляваща обезпечение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, да бъде преведена по специалната му сметка за погасяване на задължението по изп. д. № 20209140400454. В молба от 09.09.2020 г. изрично е посочено, че на основание чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнителното производство е приключило с постановление, влязло в сила на 21.08.2010 г., поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. С уведомление съдебният изпълнител е посочил, че е отпаднала необходимостта от превеждане на сумата по негова сметка.

Постъпила е и молба от „Европартньори“ ООД, гр. Русе, съдържаща искане за освобождаване на горната сума.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., взе предвид следното:.

С определение № 34 от 12.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 492/2020 г. на ВКС, Второ г. о., е спряно изпълнението на въззивно решение № 315 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 344/2019 г. на Русенския окръжен съд в потвърдителната му част, с която „Европартньори“ ООД, гр. Русе е осъдено да заплати на „Бъзовски“ ООД, гр. Русе обезщетения за лишаване от ползване на процесните имоти, както следва: сумата 3 902, 43 лв. – обезщетение за ползване на офис № 2 за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2017 г., сумата 5 051, 15 лв. – обезщетение за ползване на офис № 3 и сумата 2 389, 86 лв. – обезщетение за ползване на офис № 4 за същия период. Спирането на изпълнението е допуснато след извършена служебна проверка, че сумата от 11 343, 44 лв. е внесена от касатора по специалната сметка на ВКС за обезпечения.

Видно от определение № 339 от 25.06.2020 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на решение № 207 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 4659/2017 г. на Русенския районен съд, допълнено с решение от 08.04.2019 г., в частите, с които са уважени предявените от „Бъзовски“ ООД, гр. Русе срещу „Европартньори“ ООД, гр. Русе искове с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: офис № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5554.1.27 по кадастралната карта на гр. Русе, на партерен етаж на жилищна сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.5554, с площ 46, 44 кв. м., прилежащи части 2, 608 % ид. ч. от общите части на сградата и офис № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5554.1.28 по кадастралната карта на гр. Русе, на партерен етаж на жилищна сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.5554, с площ 60, 11 кв. м., прилежащи части 3, 241 % ид. ч. от общите части на сградата и ответното дружество е осъдено да предаде владението върху същите и на основание чл. 59 ЗЗД „Европартньори“ ООД е осъдено да заплати на „Бъзовски“ ООД обезщетения за лишаване от ползване на процесните имоти, както следва: сумата 3 902, 43 лв. – обезщетение за ползване на офис № 2 за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2017 г., сумата 5 051, 15 лв. – обезщетение за ползване на офис № 3 и сумата 2 389, 86 лв. – обезщетение за ползване на офис № 4 за същия период, заедно със законната лихва, считано от 11.07.2017 г. до окончателното им изплащане.

При тези данни искането на съдебния изпълнител е неоснователно. Въззивното решение, с което длъжникът е осъден да заплати на взискателя внесената като обезпечение сума, е изпълнено и са събрани разноските по изпълнението, като изпълнителното производство е приключило. Целта на внесеното обезпечение е да послужи за удовлетворяване на кредитора по това вземане. Според разясненията на ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълкувателно дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато касационното обжалване не бъде допуснато или въззивното решение бъде оставено в сила, внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане на вносителя при условията на чл. 403, ал. 1 от ГПК, съответно на чл. 282, ал. 4 или чл. 282, ал. 5 от ГПК. Извън тези хипотези обезпечението се превежда по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на кредитора. Настоящият случай не е такъв. Присъдените с въззивното решения вземания, предмет на изпълнителното дело, са погасени от длъжника. След като кредиторът вече е удовлетворен, внесената сума не може да бъде преведена по сметката на съдебния изпълнител.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за задържане на внесеното обезпечение и същото следва да бъде освободено, като се върне на вносителя.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЧСИ В. Н., рег. № 914 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе, внесената сума в размер на 11 343, 44 лв., представляваща обезпечение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, да бъде преведена по специалната му сметка за погасяване на задължението по изп. д. № 20209140400454.

ОСВОБОЖДАВА сумата от 11 343, 44 лв. /единадесет хиляди триста четиридесет и три лева четиридесет и четири стотинки/, внесена от„Европартньори“ ООД, гр. Русе, с платежно нареждане от 07.02.2020 г. по сметката за обезпечения на ВКС, във връзка с искането за спиране изпълнението на въззивно решение № 315 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 344/2019 г. на Русенския окръжен съд, която сума да бъде преведена по посочената от молителя сметка в „У. Б“ АД, IBAN BG44UNCR70001501977639.

Препис от определението да се представи в счетоводството на ВКС за изпълнение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: