Производството е по чл. 288 от ГПК.

И. С. К. чрез адвокат Д. О. обжалва решение № 45 от 27.05.2019 г. по т. д. 86/19 г. на Апелативен съд, Бургас, с което е потвърдено решение на Окръжен съд – Сливен за отхвърляне на исковете му срещу „ОББ“ АД и „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД.

Излага съображения за недопустимост и очевидна неправилност на съдебното решение. Въззивният съд на първо място бил се произнесъл съобразно чл. 280 от ГПК, което било недопустимо. Освен това сочи, че са налице пороци на съдебното решение, изразяващи се в нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост на съдебното решение, както и нарушение на материалния закон – основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.Нността на съдебното решение се изразявала в неотчитане на заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Счита, че според заключението на вещото лице се установявала трайнонамалената му работоспособност, което означавало, че при установена 79 % трайно намалена работоспособност, останалите 21 % практически изключвали възможността да упражнява обичайната или друг вид дейност чрез полагане на същите усилия, както при здрав човек. В тежест на ответниците било да установят основания, изключващи отговорността им.

От датата на операцията си жалбоподателят И. К. бил трайно неработоспособен. Излага съображения за наличие на застрахователно покритие с оглед изплатените застрахователни вноски. Моли да се допусне касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси:

1. „Трябва ли въззивният съд да извърши косвен съдебен контрол на решение на ТЕЛК, което към датата на постановяване на инвалидност е с по-ниска степен, за да се активизира застраховка „Живот“, а после се установява инвалидност над 70 %? „

2. „В случай, че се установи в съдебно заседание, че е налице трайна неработоспособност на застраховано лице, а към момента на настъпване на неработоспособността застрахованият е нямал нужния процент инвалидност за активиране на застраховката, длъжен ли е съдът да се съобрази със заключението на експерта като се има предвид, че впоследствие се установява, че застрахованият е получил над 75 % инвалидност и никога след това не е бил работоспособен? „

3. „В случай, че от доказателствата по делото се установява наличие на трайна неработоспособност при настъпване на застрахователно събитие, за да се активизира застраховка живот, но към датата на настъпване на застрахователното събитие не е била налице такава, съдът трябва ли да се съобрази с доказателствената сила и решение на ТЕЛК, в което Комисията не е отразила правилно здравното състояние на застрахования? “

Счита, че посочените правни въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като отговорите щели да обосноват вероятна нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното съдебно решение – основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

По начина, по който са формулирани сочените от касатора основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че касаторът обосновава наличие на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК – нищожност и недопустимост на съдебното решение, както и пр. 3 от същата норма – очевидна неправилност.

По отношение на трите посочени правни въпроси, касаторът сочи допълнително основание п о чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – въпреки че в последния случай не е посочено конкретно противоречие на решения и постановления на Пленума на ВС от задължителната практика на ВС и ВКС. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК сочи противоречие на разрешенията по посочените правни въпроси с решение № 138 от 5.1.2016 г. по гр. д. 1727/14 г. на ВКС, 2 ТО, решение № 49 от 29.7.2013 г. по гр. д. 840/12 г. ВКС, 1 ГО и решение № 167 от 22.11.2014 г. по т. д. 3174/13 г. на ВКС, 1 ТО.

Освен това сочи и основание за допускане касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

На 17.07.20119 г., след изтичане на срока по чл. 283 от ГПК, е подадена още една касационна жалба, съдържаща съдържанието на подадената в срок касационна жалба и подробен анализ на обжалваното съдебно решение. Предвид на първо място, че не е подадена в срок и на второ място, съдържа основания, подлежащи на разглеждане само след допускане касационно обжалване по реда на чл. 281 от ГПК, не може да се разглеждат сочените основания.

В обобщение, касаторът чрез своя упълномощен представител, адвокат, сочи всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Ответникът „Обедидена българска банка“ АД, представлявана от адвокат С. Д., оспорва касационната жалба. На първо място счита, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 280 от ГПК, тъй като не съдържа правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд. Посочените от касатора правни въпроси не били разрешени от въззивния съд и не били от значение за спора. По отношение на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК не били посочени конкретни решения на С.. Липсвали конкретни съображения по соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Излага съображения по същество.

Ответникът „ДЗИ – Живото застраховане“ ЕАД (като правоприемник на „ОББ Животозастраховане“ АД чрез вливане, а последното с предходни наименования, „ОББ А.Жтелно дружество“ АД, преименувано в хода на процеса на „ОББ М.Жтелно дружество“ АД, а впоследствие „ОББ Животозастраховане“ АД), чрез адвокат Н. Н., оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Счита, че са посочени бланкетно основанията по чл. 280 от ГПК. Освен това посочените правни въпроси били свързани с преценка на доказателствата, а не с правни въпроси, обусловили изхода на делото. Излага съображения по същество на касационната жалба. Иска да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението на въззивния съд е изпратен на касатора чрез неговия пълномощник адв. О. и е получен от последния на 31.05.2019 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 01.07.2019 г. Срокът за касационно обжалване изтича на 30.06.2019 г., неделя, неприсъствен ден. Поради това подадената на 01.07.2019 г. касационна жалба по пощата на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК е в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК.

С обжалваното съдебно решение, въззивният съд е приел, че е налице обективно и пасивно съединение на искове, предявени от И. К. за заплащане на сумата от 60 313, 89 лв – имуществени вреди и 20 000 лв неимуществени вреди, като е поискано солидарното осъждане на ответната банка „Обединена българска банка“ АД и ответното застрахователно дружество, преобразувано в хода на процеса, чийто правоприемник е „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД.

Въззивният съд е възприел сочените от въззивника, в качеството му на ищец факти, представляващи основание на иска – вредоносни действия на служители на банката да посочи правилна дата на застрахователно събитие по сключения договор за застраховка на кредитополучателя, свързан с договора за банков кредит и предвиден като задължение на кредитополучателя, както и неизпълнение на задължението на банката да потърси дължимите суми на основание договора за кредит, не от кредитополучателя, а от застрахователя, задължението да поддържа застраховка съобразно чл. 20 и чл. 21 от договора. По отношение на застрахователя са възприети за сочени от ищеца факти – неизпълнение на задължението на служителите на застрахователя да приемат, че е налице действие по отношение на К. на сключения договор за групова застраховка „Живот“ и правилно да определят датата, на която е настъпило застрахователно събитие 18.6.2009 г. и към която е било предвидено действие на договора за застраховка. Както и да определят дължимо обезщетение на това основание, което може да погаси задължението на К. към „ОББ“ АД, произтичащо от договора за банков кредит. Възприети са сочените от ищеца вреди – имуществени, изразяващи се в принудителна продажба на ипотекирания недвижим имот, с което на ищеца е причинена вреда от 60 313, 89 лв, А също така и неимуществени вреди – причинените болки и страдания от принудителното напускане на имота и извършената принудителна публична продан. Прието е, че се иска осъждането на двамата ответници солидарно поради виновни и противоправни действия на служители на двете дружества, причинили увреждането, продажба на публична продан на ипотекиран имот като обезпечение по договор за кредит от 12.05.2008 г., сключен между ищеца и банката. Действията на служителите се изразявали в продажба на публична продан на ипотекирания имот поради отказ на застрахователя да заплати в полза на банката застрахователната сума, въпреки че била валидна застраховка „Живот“ на кредитополучателя-ищецът по делото, своевременно плащана и валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Въззивният съд е приел наличието на сключен договор за ипотечен кредит на 12.05.2008 г. между И. С. К. и „ОББ“ АД за сумата от 49 000 лв с краен срок на погасяване на задължението за връщане на получената сума - 29.5.2016 г. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека, като е налице и задължение на ипотекарен длъжник – братът на кредитополучателя - съсобственик на недвижимия имот. Въззивният съд е възприел договора за кредит като прави извод, че съгласно условията на сключения договор за кредит – чл. 20 от същия, К. като кредитополучател е поел задължение да сключи и поддържа от свое име и за своя сметка застраховка „Живот“ и имуществена застраховка като ползващо се лице в полза на банката. За застраховка живот било предложено съгласно чл. 21 от договора сключване на застраховка, с подписване на застрахователна полица, сертификат, като това е дружество „ОББ Ей ай джи застрахователно и презастрахователно дружество“ АД по-късно „ОББ А. живото застрахователно дружество“ АД.Уорено било застрахователни обезщетения и суми, заплащани от застрахователя да се превеждат директно на банката и да се ползват за погасяване на вноските по сключения договор за кредит.

Въззивният съд е приел, че на 18.6.2009 г. кредитополучателят И. К. се е разболял като е получил перфорация на пилора и перитонит, за което е претърпял операция и е ползвал отпуск по болест за 6 месеца. Не били представени доказателства какво е работил ищецът към момента на операцията. Обсъждайки представените писмени доказателства, представляващи решения на ТЕЛК и НЕЛК, въззивният съд е приел, че с решение на ТЕЛК С. от 29.04.2010 г. на К. била определена неработоспособност 36 % със срок на валидност 01.04.2013 г. с водеща диагноза „анкилозиращ спонделит“ и общо заболяване „болест на Б.“, начална форма. По реда на обжалването с решение на НЕЛК от 28.06.2010 г. бил инвалидизиран с 87 % нетрудоспособност със срок 1 година, с дата на настъпила трайна нетрудоспособност - 15.3.2010 г., определени противопоказани условия на труд –физическо и психическо напрежение, нощен труд, дежурства, статично и динамично натоварване на опорно-двигателния апарат, токсични вещества. След този срок с решение на ТЕЛК от 09.3.2011 г. е прието, че е инвалидизиран със 79 % нетрудоспособност и същата водеща диагноза и заболяване.

Прието е, че „ОББ“ АД след като е бил уведомен от кредитополучателя за своето здравословно състояние и трайно намалена работоспособност, е уведомил застрахователя и е поискал в качеството си на трето ползващо се от сключената застраховка „Живот“ заплащане на обезщетение. Но бил получил писмен отказ от 08.02.2011 г., тъй като застраховката е прекратена поради неплащане на премии. Налице бил и второ искане, по което също бил налице отказ.

Въззивният съд е установил, че банката била обявила кредита за предсрочно изискуем и била проведена публична продан на ипотекирания недвижим имот, за което се твърдяло, че е налице увреждащо действие. Прието е, че е налице установяване на вземането на банката с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че застраховката е сключена при действието на чл. 199 а от КЗ отм. и чл. 231 и чл. 233 от КЗ отм. Прието е наличие на действие на договора за застраховка при сключване на договора за кредит и плащане на дължимите вноски погасителни месечни вноски, съобразно уговореното,

С оглед действието на нормата на чл. 49, ал. 1 от ЗЗД и предвидения в нея фактически състав за реализиране на отговорност на юридическите лица, въззивният съд е изследвал протвиоправно действие на физическите лица - служители, за чиито действия отговарят юридическите лица, необходимостта от доказване на вреди, причиняване по повод или при изпълнение на работата, възложена от юридическото лице и виновно действие от страна на служителите на двете юридически лица спрямо И. К.. Прието е, че отговорността е обезпечително – гаранционна.

По отношение на иска срещу банката е прието, че продажбата на собствения имот на К. е извършена въз основа на съдебно признато вземане, установено с влязло в сила решение и след двукратно отправено искане към застрахователя за заплащане на обезщетение по застраховка „Живот“ като била получила мотивиран отказ поради прекратяване на застраховката. Прието е за неоснователно твърдението на ищеца, че е следвало банката да се обърне към застрахователя за плащане. Поради наличието на установено съдебно вземане на банката, изводът на въззивния съд е, че е изключена отговорността на служителите за противоправни действия, които да се изразяват в неправомерно събиране на отпуснатите с кредита суми или с неотправяне искане до застрахователя.

По отношение на действията на служителите на застрахователя с оглед гаранционно обезпечителната отговорност на застрахователя, е прието, че сключената групова застраховка „Живот“ провежда действие за И. К. за периода от май 2008 г до 29.4.2009 г. След преустановяване на плащането на вноските по кредита, включващи и застрахователна премия, това е довело до прекратяване на договора за застраховка в полза на банката. Поради това, липсвали виновни действия на служителите на застрахователя. Нямало погрешно определена дата на нетрудоспособност. Въззивният съд е направил извод, че временната неработоспособност, настъпила в началния момент и констатирана от лекуващия лекар, следвало да се различи от пълната трайна неработоспособност, предвидена по застрахователната полица. Прието е, че в застрахователната полица е включена пълна трайна неработоспособност вследствие на заболяване или злополука, която е дефинирана като „Неспособност в резултат от телесна повреда, болест или заболяване, която пречи на застрахования клиент да извърши всякакъв вид работа, занимание или професия, с които да получава възнаграждение, печалба, приходи от живота си.“ Било налице изискване в груповата полица да се установи като дата и състояние с решение на ТЕЛК. В решението на НЕЛК, на което К. се позовавал началният момент на трайно намалена работоспособност бил 15.03.2010 г. Към този момент не била налице действаща застраховка „Живот“, поради прекратяването й след спиране плащане на застрахователните премии. Не били установени противоправни действия на служители на ответниците, довели до пряка вреда на ищеца. Освен това действията на служителите на застрахователя не били в причинна връзка с твърдяното от К. вредоносно действие – проведена публична продан на недвижимия имот.

Допускането на въззивните съдебни решения до касационно обжалване се извършва само на основание, предвидените в закона предпоставки. Именно наличието им Върховният касационен съд, преценява в производството по чл. 288 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК касационно обжалване се допуска когато е вероятно съдебното решение да е нищожно или да е недопустимо. В настоящия случай липсват основания, предвидени в закона и разяснени в съдебната практика, които дават основание да се приеме, че е налице вероятност съдебното решение да е нищожно. Поради липса на вероятност някое от основанията, предвиждащи нищожност на съдебното решение, да е осъществена, в случая, не следва да се допуска касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

По отношение соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, а именно недопустимост на съдебното решение, не са изложени конкретни мотиви от касатора. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав, не намира, че е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. На първо място са разгледани допустимо предявени искове срещу двамата ответници, с ясно очертани основания на търсената защита. Съдът е преценил точно фактите, спрямо които е търсената защита, както и е предявените искове. На второ място не се установява да са били налице процесуални пречки и да са разгледани въпреки тях предявените искове. Няма данни съдът да е бил десезиран или да са отпаднали процесуални предпоставки за предявяване на исковете. Няма основание да се приеме, че въззивният съд не е бил надлежно сезиран към момента на произнасянето си. Поради това настоящият съдебен състав прави извод, че не съществува вероятност постановеното въззивно съдебно решение да е недопустимо.

По отношение на соченото основание „очевидна неправилност“ съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание. Така въведеното от законодателя основание, представлява квалифициран случай на неправилност, за който касационната инстанция следи след позоваване от касатора. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, очевидна неправилност, е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка само на обжалвания съдебен акт.

По отношение на формулираните от касатора правни въпроси, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че наличието на основание за допускане касационно обжалване съществува само когато касаторът е обосновал правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил правната воля на въззивния съд за постановяване на изхода на спора между страните. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос не може да е свързан с правилността на съдебното решение, възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства.

В настоящия случай поставеният първи въпрос е свързан от една страна с „косвения съдебен контрол върху административните актове“, а от друга страна с конкретно установения процент трайна намалена работоспособност на касатора. В случая въззивният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за реализиране солидарната отговорност на ответниците за причинени на ищеца вреди от противоправни действия на служителите на банката и на застрахователя.

Мотивиралият изхода на спора извод на въззивния съд е, че твърдяното увреждащо действие от страна на служители на двете ответни дружества – публична продан на недвижимия имот е на първо място, извършена въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, за установяване вземането на банката. По отношение на застрахователя е прието, че изобщо не е участвал в публичната продан и в увреждащото действие, а на второ място с оглед уговореното между страните в договора за застраховка, доказването на състоянието на пълна трайна неработоспособност, както е дефинирано в застрахователната полица се извършва само след представяне на решение на ТЕЛК. А при конкретно представеното решение на НЕЛК на К. е призната трайно намалена работоспособност 87 %, но от 15.03.2010 г., когато вече е бил прекратен договорът за застраховка поради неплащане на застрахователните премии. С оглед на изложеното така формулираният въпрос на първо място не представлява общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като „косвеният съдебен контрол“ върху административните актове, се упражнява само от съда и в конкретния случай, въззивният съд е посочил, че заключенията на служителите на застрахователя могат да се основават само на решенията на ТЕЛК и НЕЛК, така както са постановени и че липсва грешка на служителите, направили изводите си именно въз основа на тези решения. На второ място, за да достигне до този извод въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото и е възприел конкретни факти с оглед на тези доказателства, а това изключва възможността да бъде общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.2.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В предмета на делото е включен въпросът за това дали правилно и в съответствие с уговореното между страните служителите на застрахователя са установили настъпилото застрахователно събитие – болест, водеща до временна неработоспособност и трайна пълна неработоспособност на ищеца към 18.6.2009 г. и впоследствие, след тази дата. Въззивният съд е приел, че служителите на застрахователя са извършили преценката си на състоянието на застрахованото лице с оглед уговорените между това лице и застрахователя условия, включени в договора за застраховка, сключен при Общи условия. Прието е, че служителите не са нарушили правни норми, приемайки, че следва да се представи решение на ТЕЛК и НЕЛК, както и да се установи трайна пълна неработоспособност на застрахованото лице. Прието е, че застрахованият К. е бил с временна неработоспособност, установена от личния лекар, а впоследствие с решенията на ТЕЛК и НЕЛК е установено, че към 15.03.2010 г. е налице трайно намалена работоспособност. Въззивният съд е приел, че едва към 15.3.2010 г. е установена трайнонамалена работоспособност. Така формулираният въпрос не може да представлява правен въпрос, тъй като е свързан с конкретно установени от въззивния съд факти след анализ на доказателствата, а именно как се установява трайно пълна неработоспособност и трайнонамалена работспособност и кога е настъпило това състояние. Поставеният първи въпрос е свързан с тезата на касатора, че след първото заболяване, за което е бил хоспитализиран и е установена временната му неработоспособност, впоследствие с решенията на ТЕЛК и НЕЛК следвало да се приеме, че още от 18.6.2009 г. е бил в това състояние – трайно намалена работоспособност. Но въззивният съд, освен извода, за етапите на установяване на заболяванията на ищеца от органите на експертизата на работоспособността, е направил извод, че с оглед конкретно представените Общи условия на груповата застраховка „Живот“, сключена между застрахователното дружество и К., в полза на „ОББ“ АД, доказването на пълна трайна неработоспособност се извършва след представяне на решения на ТЕЛК, установяващи и датата на настъпване на трайно намалена работоспособност. Именно конкретният анализ на доказателствата е обусловил извода, че към момента на установяване на трайно намалената работоспособност вече договорът за застраховка е бил прекратен поради неплащане на застрахователните премии. Поради това поставеният първи въпрос касаторът не е обосновал да е общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поради липса на общо основание за допускане касационно обжалване, то не следва да се преценяват и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 от ГПК.

Формулираният втори въпрос, също не съставлява правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. Този въпрос е израз на тезата на касатора, че заболяването му е от 18.6.2019 г. когато е бил хоспитализиран и впоследствие само е установявано от ТЕЛК и НЕЛК наличието на трайнонамалена работоспособност като на практика след като е бил хоспитализиран първоначално и впоследствие не може да работи. Въззивният съд е направил разграничение, с оглед условията на договора за застраховка, между констатираната от личния лекар временна нетрудоспособност и предвидените между страните условия на договора за установяване на трайна пълна неработоспособност, включително и чрез решения на ТЕЛК и дали в случая е установена към момента на действие на договора за застраховка. Достигнал е до извод, че липсва грешка по отношение на датата на нетрудоспособност именно с оглед на предвиденото в Общите условия за изискуемост да се представят писмени доказателства пред застрахователя – решение на ТЕЛК. А след като са представени такива писмени доказателства – решение на ТЕЛК, в което началната дата на трайна неработоспособност е 15.3.2010 г., то е приел, че няма отговорност на служителите на застрахователя, тъй като от тези писмени доказателства се установява, че към установения момент за настъпване на трайно намалена работоспособност, застрахователният договор е бил прекратен поради неплащане на застрахователните премии, дължими ежемесечно и платими едновременно с погасителните вноски по договора за кредит. Поради това установяването на здравословното състояние на К. чрез изслушаната по делото експертиза не е решаващ мотив на въззивния съд, за да приеме, че липсва противоправно действие, извършено от служителите на застрахователя. Както бе посочено вече, въззивният съд е приел, че служителите на застрахователя не са причинили твърдяното увреждащо действие – публична продан на недвижимия имот, а и са определяли здравословното състояние на лицето съгласно писмени доказателства, така както е било уговорено в Общите условия. С оглед представените писмени доказателства на служителите е прието, че не са извършили нарушение, доколкото в тях е отразена дата на инвалидизация 15.3.2010 г. Това е мотивирало въззивният съд да приеме, че липсва нарушение, извършено от служителите на застрахователя. Конкретният анализ на доказателствата не може да съставлява правен въпрос поради това поставеният въпрос 2 не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Това от своя страна изключва преценка на допълнително сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 от ГПК.

По отношение на поставения трети въпрос. Следва отново да се посочи, че съгласно чл. 288 от ГПК касационната инстанция може да селектира касационните жалби само на основанията, предвидени в закона. Такова основание е посочване от касатора на правен въпрос. Правният въпрос не може да е свързан с конкретните доказателства и техният анализ, направен от въззивния съд. А следва да е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил волята на съда за постановяване на решението по делото. В случая въззивният съд, за да приеме, че липсва противоправно поведение на служител на застрахователното дружество е анализирал договора за застраховка „Живот“ и е приел, че условие за доказване на настъпилата трайна пълна неработоспособност на застрахованото лице е решение на ТЕЛК, в което е отразена и датата на настъпване на неработоспособност. В този смисъл е приел, че за установяване състоянието на трайна неработоспособност е необходимо решение на ТЕЛК, от което да се установи решението за експертиза на работоспособността и датата, на която е установена. Освен това е обсъдил и последващото решение на НЕЛК, в което е посочен по-висок процент трайно намалена неработоспособност. Този извод е направен след анализ на доказателствата по делото и е преценено, че служителите на застрахователя не са допуснали грешка, основавайки заключението си на представените писмени доказателства. Не е отречена временната нетрудоспособност, но е посочено, че датата на установяване на трайната намалена неработоспособност с решението на НЕЛК е определена с дата 15.03.2010 г. и към този момент вече не е бил налице договор за застраховка, а е прекратен поради неплащане на застрахователните премии. В този смисъл поставеният въпрос от касатора е свързан с конкретния анализ на доказателствата и не представлява правен въпрос. Основният извод на въззивния съд е свързан с конкретните условия на застрахователния договор, както и с прекратяването на същия към момента на установяване на датата на инвалидизация. Този извод е основан на доказателствата по делото и разрешаването на този въпрос не представлява разрешаване на правен въпрос, който е включен в предмета на делото и обусловил извода на въззивния съд по спора между страните.

Поради това, че поставените въпроси не съставляват общо основание допускане касационно обжалване, то не могат да се преценят и посочените допълнителния основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. А също така поо отношение на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК липсва изобщо подробно мотивиране на основанието.

По отношение посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и конкретно изброените решения, следва да се посочи, че посочените и представени решения на Върховния касационен съд са свързани с приложението на чл. 134 от ЗЗД, чл. 211, т. 2 от КЗ от 2004 (отм.) и чл. 199 а от КЗ от 2004 г. (отм.). Съгласно цитираното решение, на ВКС по гр. д. 1727/14 г. е дадено разрешение на правен въпрос относно признаване право на кредитополучател да предяви иск на основание чл. 134 от ЗЗД при предявяване на правата му в качеството на субституент – кредитор с твърдение, че има вземане към дадено лице (може банка). В този случай ищецът-длъжник като субституент на банката твърди, че неговият длъжник и титуляр на права, бездейства и не упражнява имуществените права, които има срещу длъжника си и това заплашва удовлетворяването на ищеца, т. е. бездействието на длъжника рискува да намали имуществото си и ищецът иска осъждане в полза на правоимащото лице на длъжника-ответник. Цитираното решение по т. д. 840/12 г. е по правния въпрос относно основанията за право на отказ за заплащане на застрахователно обезщетение с оглед пряката връзка между неизпълнение на задължение от застрахования. С решение по т. д. 3174/13 г., 1 ТО на ВКС е разгледан правен въпрос за действие на уговорката в полза на трето лице и нейната отмяна. Всички тези съдебни решения, на които касаторът се е позовал в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не могат да разкрият наличие на основание за допускане касационно обжалване, доколкото посочените правни въпроси не са включени в предмета на спора по настоящето дело. Ищецът е основал иска си на допуснати грешки от служители на ответниците, които са обусловили искането му за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетения за причинените му вреди, вследствие проведена публична продан.

По така изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 27.05.2019 г. по т. д. 86/19 г., Апелативен съд – Бургас, Търговско отделение.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: