Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 902534/10.08.2020 г., подадена от „Бамби 87“ ЕООД, чрез адвокат М. А., срещу определение № 2461 от 9.06.2020 г. по ч. гр. д. № 408/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение № 1129 от 5.02.2020 г. по гр. д. № 1711/2019 г. на Районен съд – Благоевград за прекратяване на образуваното пред първоинстанционния съд дело, поради недопустимост на предявения иск.

Въззивният съд е изложил в определението си, че пред първоинстанционния съд е предявен от „Бамби 87“ ЕООД срещу „Югострой“ ООД отрицателен установителен иск за собственост – за признаване за установено, че ответното дружество не е собственик на недвижим имот, представляващ „козлови кран с основа подкранови греди“, изграден в северозападната част на ПИ № 000628, в землището на с. Зелен дол, общ. Благоевград, с площ на имота от 12.869 дка, с начин на трайно ползване: производствен терен, при граници и съседи: ПИ № 000629 - производствен терен, ПИ № 000411 - производствен терен на „Богдански и сие“ СД, ПИ № 000627 и път IV клас на общ. Благоевград, землищна граница. Формулирано е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 36, том I, peг. № 1212, дело № 32/2018 г., на нотариус М. К., за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот представляващ „козлови кран с основа подкранови греди“.

След дадени от първоинстанционния съд указания, с уточнителна молба ищцовото дружество е посочило, че с формулирания петитум прави искане да се постанови решение, с което да се отрече правото на собственост на ответника върху недвижим имот, представляващ „козлови кран с основа подкранови греди“. Правния си интерес „Бамби 87“ ЕООД е извело от обстоятелството, че снабдявайки се с нотариален акт за собственост върху процесния кран, ответникът е заявил, че притежава ограничено вещно право, каквото е правото на строеж върху поземлен имот, а съществуването на ограничено вещно право на строеж върху чужд имот води до загуба на съществени части от съдържанието на собствеността, до степен, че самата тя да заприлича на ограничено право.

Въззивният съд е приел, че „Бамби 87“ ЕООД няма правен интерес от предявения иск.

Визирал е, че по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице произнасяне на Върховния касационен съд с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, в т. 1 от което е даден отговор на този въпрос, като е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. В мотивите на посочената точка от тълкувателното решение е застъпена тезата, че чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. По-нататък в мотивите е прието, че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Застъпено е становището, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект.

Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Благоевград е заключил, че с исковата молба и направените към нея пояснения и допълнения ищцовото дружество не е извело правен интерес от заявения отрицателен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот - „козлови кран с основа подкранови греди“. Посочил е, че същото извежда правния си интерес не с твърдения, че е носител на право на собственост върху процесния козлови кран, а с това, че във висящото производство по съдебна делба ответното дружество е направило възражение, че площта, заета от козловия кран, следва да се постави в негов дял, независимо от обстоятелството, че по този начин „Югострой“ ЕООД ще получи в дял площ, която значително надвишава квотата му. С уточнителната молба и депозираната поправена искова молба „Бамби 87“ ЕООД извежда правния си интерес с твърдението, че „Югострой“ ООД се е снабдило е нотариален акт за собственост върху процесния козлови кран, респективно е заявило, че притежава ограничено вещно право, каквото е правото на строеж, върху притежаваните от ищцовото дружество 10000/12869 идеални части от имота. Съдът е посочил, че „Бамби 87“ ЕООД не защитава свое право върху процесния козлови кран, отричайки правото на собственост на ответника върху него, нито релевира съображения за наличие на притежавани от него права, различни от правото на „Югострой“ ООД. В случая ищецът нито заявява самостоятелно право върху вещта, нито е налице конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху процесния козлови кран. Дружеството-ищец извежда правния си интерес от евентуалната възможност кранът да бъде поставен в дял на „Югострой“ ООД в производството по делба, по който начин евентуално би се затруднило правото на ползване на притежаваните от ищеца 10000/12869 идеални части от процесния терен, като тези твърдения, по становище на въззивния съд, не обуславят извод за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

Жалбоподателят счита атакуваното от него определение за незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. трето ГПК.

Формулира следните въпроси, по които твърди, че Окръжен съд – Благоевград се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС:

1. Следва ли мотивите на съдебното решение (и изобщо - на постановените от съда решения и определения), да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Жалбоподателят визира съдебна практика на ВКС, в противоречие на която, по негово становище, е действал въззивният съд: определение № 253/16.05.2009 г. по т. д. № 329/2009 г., ІІ т. о., определение № 50/17.01.2019 г. по гр. д. № 2683/2018 г., ІV г. о., определение № 28/20.01.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., ІІ т. о., определение № 206/11.02.2015 г. по гр. д. № 4465/2014 г., ІV г. о., определение № 475/7.07.2011 г. по т. д. № 1106/2010 г., ІІ т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., ІІ т. о., решение № 186/2.07.2015 г. по гр. д. № 4465/2014 г., ІV г. о. и др.

Заявява, че въпреки наведените от него фактически твърдения за това, че извежда правния си интерес не от притежанието на собствеността върху козловия кран като съоръжение, а от възможността при ново застроително решение за поземления имот да придобие правото да построи сграда/сгради в обем на притежаваните от него права на собственост върху терена, Окръжен съд - Благоевград е игнорирал напълно тези доводи и изобщо не е обсъдил изложените във въззивната частна жалба съображения, обосноваващи наличието на правен интерес на ищеца от предявяването на иска не по една, а по няколко правнологически линии.

2. По въпроса за установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск се твърди противоречие на въззивното определение с приетото в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и с определение № 27/15.01.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на ВКС, II г. о.

3. Допустимо ли е правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск да произтича не от фактически твърдения на ищеца, че е собственик на постройка в съсобствен имот, а от отричането на правото на другия съсобственик да държи постройката в същия имот както и от възможността, ако това право бъде отречено, да придобие при застроително решение за съсобствения поземлен имот правото да построи сгради/сгради в съсобствения поземлен имот, алтернативно: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на постройка от съсобственик на недвижим имот срещу друг съсобственик; налице ли е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, когато правото на собственост се оспорва чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на постройка в съсобствения имот, и снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт за самостоятелен обект в съсобствения недвижим имот представлява ли оспорване правото на собственост с правни действия.

Жалбоподателят твърди, че по този въпрос с определение № 338/31.05.2014 г. по гр. д. № 2881/2014 г. на ВКС, I г. о. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид констатирано противоречие с ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Визира и следните съдебни актове: решение № 213/3.10.2014 г. по гр. д. № 2881/2014 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 162/9.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 84/8.07.2015 г. по гр. д. № 5468/2014 г. на ВКС, II г. о., решение № 176/27.02.2017 г. по гр. д. № 1733/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 117/12.05.2014 г. по гр. д. № 1012/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 22/27.05.2014 г. по гр. д. № 5260/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 68/24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г. на ВКС, II г. о.

Жалбоподателят твърди, че защитава правото на строеж като компонент на правото на собственост в обема, в който се легитимира за съсобственик в спорния имот, отричайки правата на друг съсобственик върху постройка „козлови кран с подкранови греди“, като пречка за реализиране на право на строеж при ново застроително решение в обема на притежаваното право на собственост.

Счита обжалваното определение за очевидно неправилно.

От насрещната страна „Югострой“ ООД е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената частна касационна жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване.

Видно от исковата молба и уточненията й, ищецът „Бамби 87“ ЕООД твърди, че той и ответникът „Югострой“ ООД са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 000628 по картата на землището на Зелен дол, община Благоевград, при квоти: за ищеца – 10000/12869 ид. ч., а за ответника – 2869/12869 ид. ч. Ищецът придобил посочените идеални части по силата на договор за покупко-продажба с „Югострой“ ООД, обективиран в нот. акт № 195, том ІV, рег. № 10420, дело № 695/2014 г. на нотариус И. К..

На 23.12.2016 г. „Югострой“ ООД сключило договор за дарение със свързаното с него дружество „СПП 16“ ООД (нот. акт № 199, том І, рег. № 3299, дело № 184/2016 г. на нотариус К. Т.), с който дарило 2569/12869 ид. ч. от горепосочения имот.

На 20.04.2018 г. „Югострой“ ООД се снабдило с нот. акт № 36, том І, рег. № 1212, дело № 32/2018 г. на нотариус М. К., с който дружеството било признато за собственик на следния недвижим имот: козлови кран с основа подкранови греди, изграден в северозападната част на ПС с идентификатор 000628. Ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск срещу ответника, с който да отрече правото му на собственост върху описания в нотариален акт № 36/20.04.2018 г., като недвижим имот, козлови кран с подкранови греди. Сочи, че между страните са налице две дела: с № 944/2015 г. по описа на Районен съд – Благоевград, висящо пред Окръжен съд - Благоевград под № 384/2019 г., с предмет: делба на съсобствения поземлен имот, и с № 505/2016 г. по описа на Районен съд – Благоевград, висящо пред Окръжен съд - Благоевград под № 238/2019 г., с предмет: разпределение на правото на ползване върху съсобствения недвижим имот. В хода на производствата по двете дела „Югострой“ ООД представило констативния нотариален акт № 36/20.04.2018 г., удостоверяващ правото на собственост на въпросното дружество върху недвижим имот, описан в акта като козлови кран с подкранови греди, с цел да установи пред съда, че площта, върху която е разположен козловият кран, следва да се постави в дял, както и да се разпредели за ползване на „Югострой“ ООД. Ищецът счита, че в такъв случай „Югострой ООД ще получи в дял площ, която значително надвишава квотата му на собственост. Твърди, че като се е снабдил с посочения нотариален акт за собственост, ответникът е заявил, че притежава вещно право на строеж върху поземления имот. Съществуването на такова ограничено вещно право води до загуба на толкова съществени части от съдържанието на собствеността, че самата тя заприличва на ограничено право. Ищецът няма да може да упражнява правото си на собственост върху 10000/12869 ид. ч. от поземления имот, ако ответникът има право да държи постройка (въпросния кран) върху този имот. Излага, че въпросът дали козловият кран е недвижим имот или движима вещ е спорен между страните, поради което за него е налице правен интерес да се отрече правото на собственост на ответното дружество върху козловия кран с подкранови греди като недвижим имот; чрез този иск ще защити своето право на собственост върху 10000/12869 ид. ч. от ПИ с № 000628 в землището на с. Зелен дол, като отрече, че ответното дружество притежава недвижим имот - козлови кран с подкранови греди в същия поземлен имот. Ето защо, „Бамби 87“ ЕООД иска от съда да признае за установено, че „Югострой“ ООД не е собственик на недвижим имот, представляващ козлови кран с основа подкранови греди, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени нот. акт № 36, том І, рег. № 1212, дело № 32/2018 г. на нотариус М. К..

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че в случая не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

На първо място, въззивният съд не е нарушил задълженията си по закон при обсъждане доводите и възраженията на страните и при мотивирането на правните си изводи. При постановяване на определението си Окръжен съд – Благоевград е взел предвид постановките на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и въз основа на тях е преценил, че изложените от „Бамби 87“ ЕООД съображения не обуславят наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Определението съдържа ясни и конкретни мотиви.

На второ място, настоящият съд намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие на атакуваното определение с визираното тълкувателно решение и сочената съдебна практика по въпроса за установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск.

В ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че диспозитивното начало на гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. При установителните искове (включително и отрицателните) в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска“, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В конкретния казус, отричането правото на собственост на ответника върху недвижимата вещ „козлови кран с подкранови греди“ няма да доведе до настъпването на реален резултат в правната сфера на ищеца, тъй като последният нито ще придобие права върху тази вещ при уважаване на иска му, нито същата ще бъде премахната от съсобствения поземлен имот. В случая спорът между страните не е по отношение собствеността на крана, а по въпроса дали той представлява движима или недвижима вещ. Тъй като иск за установяването на такъв факт с правно значение е недопустим, с предявения отрицателен установителен иск очевидно се цели заобикаляне ограниченията на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК. Предвид изложените от жалбоподателя твърдения, няма никаква пречка същият да защити правата си във висящото между страните дело за делба на поземления имот, където да ангажира доказателства относно характера на вещта. Липсва правен интерес от предявяването на самостоятелен отрицателен иск като този, по който е образувано гр. д. № 1711/2019 г. на Районен съд – Благоевград. Предявеният по делото иск не попада в нито една от хипотезите, при които е налице правен интерес от гледна точка на допустимостта му, съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение.

Въпросите, изложени по-горе в т. 3, са изцяло неотносими към настоящия казус, при който, както бе отразено по-горе, действителният спор между страните е за характера на вещта. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него определение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2461 от 9.06.2020 г. по ч. гр. д. № 408/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: