О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 630

София, 22.10.2020 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 2032 по описа за 2020 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Ц. К., чрез адвокат С. Ч., срещу въззивно решение № 38/20.03.2020 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в. гр. д. № 62/2020 г. в частта, с която осъдил П. Ц. К. да заплати на Б. М. Ч. сумата от 15 755, 12 лв, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени през периода януари – юли 2017 г. строително-монтажни работи за ремонт и реновиране на собствена на П. К. къща, находяща се в [населено място], [община], ведно обезщетение за забава в размер на законна лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводните разноски.

Касаторът излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон.

Насрещната страна Б. М. Ч., чрез адвокат Е. В., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на...