Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 321/04.02.2020 на Софийския апелативен съд по в. т.д. № 5354/2019, с което е отменено частично решение № 4343/14.06.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 13115/2017, като е уважен предявеният иск за сумата 8.518, 20 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД.

Недоволен от решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до размера на 53.245, 60 лева е касаторът „Рекламна агенция Д.“ ЕООД, С., представляван от адв. Н. А. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, за приложението на чл. 162 ГПК, следва ли съдът да определи размера на иска по своя преценка, когато по делото има достатъчно данни за неговия размер (в случая прието по делото и неоспорено от страните заключение на вещо лице), както и за определянето на размера на иска при достатъчно данни по смисъла на чл. 162 ГПК, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.Пва се на противоречие с практика на ВКС, която прилага.

Ответникът по жалбата Столична дирекция на вътрешните работи, представляван от Г. Х. – директор, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу едноличния собственик и управител на ищцовото друженство е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 172а, ал. 1 НК за това, че на 28.01.2009 г. същата е възпроизвела и съхранила програми върху материален носител в паметта на компютърни системи, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право – чл. 18 от ЗАПСП. С Протокол за доброволно предаване от 28.01.2009 г. са предадени на дознател при 01 РПУ на МВР комютърни системи №№ 1, 2, 3 и 4, описани в протокол за оглед от 28.01.2009 г., като с протокол от 29.01.2009 г. са предадени документи, представляващи сертификати, лицензии и фактури за закупени софтуери и компютърни системи. С влязло в сила постановление от 11.10.2013 г. наказателното производство е прекратено, като в мотивите на същото е посочено, че изготвянето на допълнителна компютърно-техническа експертиза е невъзможно доколкото така предадените компютърни системи не могат да бъдат намерени в складовите помещения на 01 РПУ, СДВР. По делото е представен договор за доставка на система за управление на бизнеса, с предмет да се разработи, предостави и поддържа система за управление на бизнеса (ERP система) „GComp II“ на 20 работни места срещу цена за предоставяне на лицензите и услугите в размер на 22.729 лв. без ДДС, която е инсталирана на 30.03.2007 г. (видно от протокол за инсталиране на системата за управление на бизнеса на сървърна система и 20 бр. настолни компютри, съпроводено от обучение на персонала) и на ищеца е инсталирана допълнителна опция към ЕRP системата – модул за връзка на същата със система за управление на WEB съдържанието на корпоративен сайт (видно от протокол от 29.06.2007 г.), както и опция – модул – електронен магазин към ERP системата GComp II на последното срещу цена от 11.500 лв. с ДДС (приемо – предавателен протокол от 22.12.2008 г.). С приемо – предавателен протокол от 28.08.2008 г. на ищеца са предадени техника и софтуер както следва: 15 бр. компютърна конфигурация с MS Office 2007 Basic OEM/MS Windows Vista Business, 1 бр. сървърна компютърна конфигурация с MS WIN ServerStd 2008 32/64 bit English – 5 CAL, 10 бр. Софтуер MS Win Server 2003 CAL, 4 броя софтуер Adobe CS3 Design Standart, 4 броя софтуер CorelDraw Graphics Suite h4 License, както и CorelDraw Graphics Sutite h 3 – медиа с програмен продукт, а съгласно приемо – предавателен протокол от 05.09.2008 г. - 15 бр. компютърна конфигурация с MS Ofiice 2007 Basic EOM/ MS Windows Vista Business, 1 1 бр. сървърна компютърна конфигурация с MS Win Server Std 2008 32/64 bit English – 5 Cal, 10 бр. софтуер MS Win Server 2003 CAL, 4 бр. софтуер Adobe CS3 Design Standart, както и 4 бр. софтуер CorelDraw Graphics Suite h4 License. Представени са 4 бр. фактури, първата от които е от 21.04.2007 г. и е на стойност 14.040 лева с основание доставка на компютърна система – сървър, втората – от 29.06.2007 г. за сумата 3.576 лв. за програмен продукт – изработка на допълнителни опции, третата - от 28.08.2008 г. за сумата 35 829, 60 лева за доставка на посочени в същата артикули, а четвъртата – от 22.12.2008 г. за сумата от 11.500 лева с основание плащане по Договор за доставка № 217/05.12.2008 г. С влязло в сила постановление от 29.05.2009 г. на прокурор при СРП, е оставена без уважение молбата на представителя на ищеца за връщане на веществени доказателства – 3 бр. компютърни системи и 1 бр. сървър с посочване, че към този момент не са извършени всички необходими следствени действия. Пред първоинстанционния съд е прието заключение на вещо лице по съдебна компютърно-техническа оценъчна експертиза, съгласно което стойността на предадените компютърни системи и софтуер възлиза на 64.945, 60 лв. Въззивният съд е приел, че органите на предварителното производство са длъжни да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство съгласно чл. 111 НПК, а когато досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, не съставлява престъпление или поради изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от което са иззети, освен ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона и всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване и задържане на вещта като веществено доказателство в предварителното производство, подлежат на обезщетяване по реда на чл. 49 от ЗЗД. Доколкото в случая липсват данни да са налице особените случаи, в които иззетите вещи не се връщат на лицето, от което са иззети, е прието, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените вреди от разследващи органи, които се намират в служебни правоотношения с МВР, а предявеният иск е основателен и доказан. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът е обсъдил представените по делото доказателства, като е взел предвид, че видно от представената фактура № **** от 28.08.2008 г., ищецът е закупил 15 бр. компютърни конфигурации с MS Office 2007 Basic OEM/ MS windows Vista Business с единична цена от 865 лв. без ДДС или 1038 лв. с ДДС, а съгласно Протокол за доброволно предаване от 28.01.2009 г., на разследващите органи са предадени компютърни системи с № № 1, 2, 3 и 4 (една от които е сървър съгласно показанията на разпитания по делото свидетел). Прието е, че ответникът дължи заплащане на обезщетение за 3 бр. компютърни системи, която след отчитане на настъпилата амортизация по възприетия от първоинстанционния съд метод възлиза на 519 лв. и в размер на 2.340 лв. закупения от ищеца сървър. Прието е, че на обезщетение подлежат и вредите от неполучаването обратно на активационните дискове и активиращите ключовете, които, съгласно фактура № **** от 28.08.2008 г., възлизат на 5.563, 20 лв. и съответно 96 лв., като е прието, че и инсталационните дискове, и активационните ключове са предадени на 29.01.2009 г. (съгласно представен протокол). Предвид изложеното, въззивният съд е достигнал до крайния извод за доказаност на исковете по чл. 49 от ЗЗД до размера от 8.518, 20 лв., съставляващ сбор от цената на процесните 3 бр. компютърни системи, сървър и софтуер след отчетена амортизация на хардуера.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и са разрешени в противоречие практиката на ВКС.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 321/04.02.2020 на Софийския апелативен съд по в. т. д. № 5354/2019.

Указва на касатора „Рекламна агенция Д.“ ЕООД, С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчването на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд сумата 894, 55 лева такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.