О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 696

гр.София, 16.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. ДГ. Н

като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 1514 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. Ш. срещу решение № 201 от 3.12.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 267 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1463 от 14.11.2016 г. по гр. д. № 1687 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове за солидарното осъждане на О. Б и „Илта“ ЕООД на сумата от 57 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяна загуба на ценна дървесина и сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от нереализиран плододобив в резултат от неправомерно изсичане на четири орехови дървета в имот № 145005 в землището на [населено място], местност „Кинански орех“.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция, решаваща спора по същество, да допусне трайна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не...