Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 303 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, чрез юрк. Д. П., срещу Решение № 1534/18.10.2021 г., постановено по адм. д. № 534/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С него по жалба на Б. А. И. ЕООД, [ЕИК], съдебен адрес: гр. Ямбол, [улица], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 60/3/3111377/3/01/04/03 с изх. 01-2600/6254#25 от 17.02.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие и ответникът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 50 лв.

Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно поради аргументи за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според развитите съображения, правният спор по настоящото дело съвпада с предмета на адм. д. № 761/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, чието отменително решение е било потвърдено от ВАС. В постановените съдебни актове е прието безспорно, че в случая е налице неизпълнение на заложените параметри в бизнес плана на дружеството. В резултат от изложеното касаторът аргументира становище, че производството по установяване на подлежаща на възстановяване финансова помощ по договора с Б. А. И. ЕООД е започнало с първото уведомително писмо от 10.10.2017 г. и преди изтичане на мониторинговия период в случая на 20.10.2019 г. Счита извода на първоинстанционния съд по този въпрос за неправилен. Отправя искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу процесния АУПДВ бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Б. А. И. ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. П., оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Отправя молба първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Застъпва становище, че с отмяната на предходно издаденото решение за налагане на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), производството по издаване на акта не е било прекратено, а само е възстановена висящността му.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд - Бургас е бил АУПДВ № 60/3/3111377/3/01/04/03 с изх. 01-2600/6254#25 от 17.02.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание т. 30 от Правилата за определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП на мерките от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007- 2013 г., във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК и Решение № 4168/13.04.2020 г., постановено по адм. д. 53/2020 г. по описа на ВАС, е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 24 911,48 лв., представляващо 18,29% от предоставената финансова помощ.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че между Б. А. И. ЕООД и ДФ Земеделие е сключен Договор № 60/3/3111377 от 20.10.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР 2007- 2013 г. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 136 268,87 лв., представляващи 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект ИД № 60/3/3111377 от 31.03.2014 г.

В констативната част на процесния съдебен акт са разгледани подробно обстоятелствата във връзка с предходно наложената финансова корекция на Б. А. И. ЕООД съгласно Решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6254/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Последното е било оспорено от страна на дружеството и отменено с Решение № 1740/21.10.2019 г. по адм. д. № 761/2019 г. на АС Бургас, оставено в сила с Решение № 4168/13.04.2020 г., постановено по адм. д. 53/2020 г. на ВАС.

С писмо изх. № 01-2600/6254#23 от 08.09.2020 г. ДФ Земеделие е открил производство по издаване на АУПДВ по реда на чл. 24, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 27, ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г.). Като основание за издаване на АУПДВ от 17.02.2021 г. изпълнителният директор на ДФ Земеделие е посочил и окончателното Решение на ВАС № 4168/13.04.2020 г., постановено по адм. д. 53/2020 г.

След извършена проверка по отношение на валидността на АУПДВ, решаващият съд е приел, че издателят на акта е материално компетентен административен орган. Възражението на жалбоподателя по чл. 177, ал. 1 АПК за нищожност на акта е отхвърлено от съда като неоснователно.

За да уважи подадената жалба и да отмени АУПДВ като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е направил заключение, че при издаването на акта е избран неправилен процесуален ред. В правните мотиви са обсъдени и отхвърлени възраженията на дружеството, свързани с допустимостта на последващи проверки от органа за изпълнение на одобрените показатели в бизнес плана. Непостигането им представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Според изводите в обжалвания съдебен акт, производството в случая е започнало след изменението на ЗПЗП с ДВ, бр. 51 от 2019 г. и по-конкретно, при действието на чл. 27, ал. 6 от закона, който препраща към правилата и реда на ЗУСЕСИФ. При това положение е прието, че налагането на финансова корекция при установена нередност е следвало задължително да бъде извършено с решение по ЗУСЕСИФ, тъй като разпоредбите на чл. 27 ЗПЗП не предоставят право на преценка на органа в това отношение. Административният съд е проследил хронологията на събитията във връзка със сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 20.10.2014 г. и е определил приложимите норми от националното и европейското законодателство. За да обоснове крайните изводи по съществото на спора съдът е уточнил, че в конкретния случай допуснатото нарушение на процесуалния ред за установяване на подлежащата на възстановяване сума няма за правна последица задължение за съда да върне административната преписка на органа с указания за продължаване на производството при съблюдаване на относимото процесуално право.

Така постановеното решение от АС - Бургас е валидно, допустимо и правилно.

Фактическите установявания на първоинстанционния съд са правилни и последователни като изложените по-нататък правни аргументи и мотиви са логически издържани и в съответствие с доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба.

Предоставянето на финансова помощ на Б. А. И. ЕООД е въз основа на договор № 60/3/3111377 от 20.10.2014 г. при условията на мярка 41 Прилагане на стратегиите за местно развитие и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие от ПРСР 2007-2013 г. и Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности. Петгодишният мониторингов период в случая, считано от датата на сключването на договора, е изтекъл на 20.10.2019 г., както правилно е приел и решаващият съд, т. е. преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт с писмо изх. № 01-2600/6254#23 от 08.09.2020 г.

Направеното заключение от АС - Бургас не се споделя от касатора с аргумента, че в случая е налице едно и също административно производство по налагане на финансова корекция, което е било образувано въз основа на уведомително писмо изх. № 01-2600/6254 от 10.10.2017 г. и във връзка с което е било издадено Решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6254/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие.

Фактите по делото не са спорни. Първоначално наложената финансова корекция на дружеството съгласно Решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6254/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие е по реда на ЗУСЕСИФ. С диспозитива на Решение № 1740/21.10.2019 г., постановено по адм. д. № 761/2019 г. по описа на АС Бургас, оспореният административен акт е отменен и в полза на жалбоподателя са присъдени съдебно-деловодни разноски. Следователно спорът по настоящото дело е изцяло правен и е свързан с правомощията на административния съд в хипотезата на отмяна на акта чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ вр. с чл. 172, ал. 2 и с чл. 173, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Според правилото на чл. 173, ал. 2, пр. трето от кодекса, когато естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С Решение № 1740/21.10.2019 г. на АС Бургас административната преписка законосъобразно не е била изпратена на изпълнителния директор на ДФ Земеделие със задължителни указания по тълкуването и приложението на закона, потвърдено от ВАС с Решение № 4168/13.04.2020 г. по адм. д. 53/2020 г., тъй като административното производство по издаване на акта е започнало служебно по инициатива на органа, а не по искане на заинтересовано лице. Касаторът не е навел оплаквания в тази насока при предходното производство пред ВАС.

Освен посоченото, изложените аргументи в разглежданата касационна жалба са вътрешно противоречиви. С тях административният орган de facto прави възражение срещу изричната си констатация в АУПДВ № 60/3/3111377/3/01/04/03, че процесното производство е открито от ДФ Земеделие с писмо с изх. № 01-2600/6254#23 от 08.09.2020 г.

При липса на спор от фактическа страна по делото следва, че разпоредбата на 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) е неприложима в случая. Текстът на разпоредбата предвижда започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. да бъдат довършени по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Касационните аргументи не са правно обосновани предвид обстоятелството, че не се държи сметка за съдържанието и съотношението между приложимите нормативни разпоредби в случая. Дори да се приеме тезата на касатора, че производството е образувано въз основа на уведомително писмо изх. № 01-2600/6254 от 10.10.2017 г. и във връзка с което е било издадено Решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6254/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, то отново следва изводът, че при продължаване на това производство същото следва да се развие по реда на ЗУСЕСИФ, както е било образувано.

Административният орган е бил длъжен да прецени дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ след изм. с бр. 51 на ДВ от 2022 г.), и само ако те не са налице, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г. и в сила от 28.06.2019 г.). Изпълнителният директор на ДФ Земеделие не е съобразил действащата нормативна уредба при издаването на процесния АУПДВ и това е довело до неговата закономерна отмяна от съда. Следва да се има предвид, че АУПДВ по общо правило се издава по реда за издаване на административни актове на АПК, доколкото в съответния закон не е предвиден специален ред за установяване на публичното вземане (по арг. от чл. 166, ал. 2, изр. 1 от ДОПК). Именно този принцип е възпроизведен от законодателя и в ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП и това е видно от текста на разпоредбата. С касационната жалба не са направени оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд по същество.

След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят направените в касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 700 лв., заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 29.11.2021 г. Претендираният размер не е прекомерен предвид защитавания материален интерес по делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1534/18.10.2021 г., постановено по адм. д. № 534/2021 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие с адрес: гр. София, бул. Ц. Б. III № 136, да заплати на Б. А. И. ЕООД, [ЕИК], разноски за касационната инстанция в размер на 700 (седемстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА