О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2676

гр. София,17.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№2127 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. К. срещу определение №3318 от 05.08.2024 г. по в. ч.гр. д.№1327/2024 г. на ОС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №5754 от 20.05.2024 г. по гр. д.№2942/2024 г. на РС Варна в частта, с която е оставено без уважение искането на Н. С. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса и за сума в размер на 500 лв. от общо дължимата държавна такса в размер на 1000 лв., както и за освобождаване плащането на разноски в производството.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Ежемесечните разходи за лекарства могат ли да се квалифицират като „други обстоятелства“ по смисъла на чл.83, ал.2, т.7 ГПК, които да дадат основание на съда да освободи ищеца от заплащане на такси и разноски“. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване...