ВЪВЕДЕНИЕ

1. Делото касае задържането на жалбоподателя в чужбина въз основа на предполагаемо изтекъл акт за задържане, издаден от молдовски съд, както и недостатъчното му представителство в националното производство.

ФАКТИТЕ

2. Жалбоподателят е роден през 1959 г. и, съгласно последната информация от страните, понастоящем е под превантивната мярка съдебен контрол в Кишинев. Жалбоподателят, на когото е предоставена правна помощ, е представляван от г-н И. Ротару, адвокат, практикуващ в Кишинев.

3. Правителството е представлявано от тогавашния си агент, г-н Л. Апостол.

4. Фактите по делото, така както са представени от страните, могат да бъдат обобщени както следва.

5. Жалбоподателят е грузински гражданин, който, по време на събитията, е задържан в Беларус, а впоследствие и в Р. М.

Обстоятелства по делото

6. През 2000 г. жалбоподателят пристига в Р. М. и получава разрешение за временно пребиваване, което е подновявано на всеки три месеца, а впоследствие веднъж годишно. При влизането си в Р. М. той посочва адреса на постоянното си местожителство в Тбилиси, Грузия, в съответните документи.

7. Докато е в Р. М. жалбоподателят открива фондация за културен обмен със С. К. Според жалбоподателя, през 2006 г. той се оттегля от фондацията и официално напуска Р. М. пътувайки за С. К. а след това за Грузия. По време на престоя си в чужбина, жалбоподателят продължава да плаща сметките за апартамента си в Тбилиси и урежда цялата кореспонденция, пристигаща там, да му бъде изпращана. Правителството потвърждава, че през 2006 г. жалбоподателят официално напуска Р. М. На неизвестна дата той влиза в Беларус.

Наказателното разследване срещу жалбоподателя и неговото задържане

8. На 17 април 2007 г. е образувано наказателно разследване за предполагаема измама, извършена от жалбоподателя и други лица в рамките на Молдовско-севернокорейската фондация през 2006 и 2007 г.

9. На 1 октомври 2007 г. Районният съд в Буюкан разглежда искане на прокурора да разпореди задържането на жалбоподателя под стража за 30 дни, по-специално поради укриването му от разследването. Съдът назначава адвокат, платен от държавата, да представлява жалбоподателя. Адвокатът моли съда да отхвърли искането на прокурора с оглед липсата на доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен за образуваното срещу него наказателно производство.

Съдът установява следното:

„Наказателното производство е образувано в съответствие със закона. Прокурорът представя доказателства за наличието на основателно подозрение, че [обвиняемият] е извършил престъплението, което се счита за особено тежко престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода над две години. Изолирането на обвиняемия от обществото е необходимо, тъй като той се е укрил от правоприлагащите органи и местонахождението му е неизвестно въпреки всички мерки, предприети от прокуратурата. Съдът взема предвид тежестта на престъплението и необходимостта от защита на обществения ред, както и личността на обвиняемия, който се е укрил от разследването и по този начин е възпрепятствал нормалното протичане на наказателното производство.“

10. С решението си от 1 октомври 2007 г. съдът разпорежда задържането на жалбоподателя за 30 дни, отбелязвайки, че този период ще започне да тече от момента на неговото задържане (reținere). Заповедта за арест, издадена на същата дата, повтаря тази формулировка.

11. Въз основа на решението от 1 октомври 2007 г. жалбоподателят е временно задържан от беларуските власти на 9 май 2010 г. по искане на молдовските власти. Според решението на началника на районното полицейско управление (РУВД) в Минск от същия ден, жалбоподателят е издирван от Районния съд в Буюкан, Р. М. който прилага спрямо него превантивната мярка арест, в съответствие със заповедта за арест от 1 октомври 2007 г.

12. На 4 юни 2010 г. Главната прокуратура на Молдова изпраща на беларуските власти официално искане за екстрадиция. В отговор на въпроси, повдигнати от беларуските власти, на 5 юли 2010 г. Главната прокуратура на Молдова информира беларуската си колега за подробностите относно престъплението, за което е обвинен жалбоподателят, и за промяната във вътрешното законодателство (замяната на престъплението, предвидено в член 195, алинея 2 от Наказателния кодекс със същото престъпление по член 190, алинея 5 от същия кодекс, виж параграфи 27 и 28 по-долу) и представя текста на разпоредбата, декларирайки, че жалбоподателят няма да бъде екстрадиран или депортиран в друга държава или съден за други престъпления, освен посоченото в искането, без официалното съгласие на беларуските власти. То също така отбелязва, в отговор на въпрос, повдигнат от беларуските власти относно удължаването на срока на задържане на жалбоподателя, че заповедта за неговия арест от 1 октомври 2007 г. има действие само на територията на Р. М. и че 30-дневният срок, посочен в нея, ще започне да тече от датата на екстрадицията му в Р. М. Освен това то отбелязва, че в очакване на такава екстрадиция, в съответствие с членове 58, 60 и 61 от Конвенцията на Общността на независимите държави за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела (Минск, 22 януари 1993 г., виж параграф 32 по-долу), всяко удължаване на задържането му в Беларус ще трябва да бъде извършено в съответствие със законодателството на тази държава. Жалбоподателят е задържан в Беларус до 10 декември 2010 г., когато е екстрадиран в Р. М.

Национално производство

13. На 11 юни 2010 г. жалбоподателят наема г-н Задойнов да го представлява в производството в Р. М. На 14 юни 2010 г. адвокатът поисква от Прокуратурата да предостави копие от материалите, послужили за основание за ареста на неговия клиент.

14. На 21 юни 2010 г. адвокатът обжалва пред Апелативния съд в Кишинев решението от 1 октомври 2007 г. Той твърди, че прокурорът не е доказал, че жалбоподателят е бил уведомен за наказателното разследване срещу него. Решението на съда е било недостатъчно мотивирано, тъй като съдът не е посочил конкретни доказателства в подкрепа на констатациите относно задържането на жалбоподателя. Освен това, на 9 юни 2010 г. 30-дневният срок на валидност на разпореждането на Районния съд в Буюкан за задържане под стража на жалбоподателя е изтекъл, откогато задържането му е незаконно. И накрая, съдебното решение и разпореждането за задържане на жалбоподателя са били взети по отношение на престъпление, за което се твърди, че е извършено от жалбоподателя в нарушение на член 195 от Наказателния кодекс. Въпреки това, тази разпоредба е отменена със Закон № 277-XVI от 18 декември 2008 г. Това отново потвърждава твърдението на жалбоподателя, че неговият арест и задържане са били незаконни.

15. Апелативният съд в Кишинев насрочва изслушването по жалбата на жалбоподателя за 24 юни 2010 г. в 10 ч. сутринта. Според жалбоподателя, неговият адвокат е присъствал в съда от 9.30 ч. сутринта и е чакал през целия ден за изслушването на делото си, тъй като много други дела са били насрочени за същото време.

16. Според Правителството, тъй като съдът не е могъл да разгледа жалбата поради отсъствието на адвоката на жалбоподателя, той отлага изслушването за 9 юли 2010 г. и разпорежда интересите на жалбоподателя да бъдат представлявани от служебно назначен адвокат. Според жалбоподателя, нито той, нито неговият адвокат са били уведомени за такова решение. Страните не са представили копие от него на Съда.

17. На 29 юни 2010 г. адвокатът на жалбоподателя информира председателя на Апелатив