Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. „ М. „ против решение № 145 / 09.07.2012 год. и допълнително решение № 494 / 29.08.2012 год. по гр. д. № 285 / 2012 г. на Варненски апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение от 31.10.2011 год. по гр. д.№ 1012 / 2010 год. на Добрички окръжен съд в отхвърлителната му част, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му за ищеца – касатор част, са отхвърлени предявените от същия против [община] искове с правно основание чл. 95 ал. 1 т. 1 ЗАПСП, за установяване нарушение от ответника / в качеството на организатор по смисъла на пар. 2 т. 6 от ДР на ЗАПСП вр. с чл. 58 от същия закон / на авторски права върху вече разгласени музикални произведения, чрез публичното им представяне на концерти, без получено за това писмено съгласие от носителите им или от ищеца, в качеството на организация за колективно управление на авторски права, получила от авторите съответното право да предоставя за използване произведенията им, Решението на въззивния съд се атакува като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 49 ЗЗД, а относно постановеното от въззивния съд отхвърлително решение, свързано с нарушение на авторски права на концерта на Г. Х. от 06.05.2009 год. - и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила - несъобразяване на събрани гласни доказателства - показания на свидетел на ищеца, предвид негова заинтересованост от изхода на спора, в качеството му на служител на С. – ищец, Основания за допускане на касационното обжалване касаторът формулира единствено в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК вр. с т. 4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, по следните въпроси: 1 / В. по договор за поръчка / услуга / освободен ли е от отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако липсва изрична уговорка в този смисъл? ; 2/ Приложим ли е чл. 49 ЗЗД по отношение на възложителя, ако претърпялата увреда страна не претендира обезщетяване, а установяване накърняването на права / авторски права /? и 3 / Наличието на трудово правоотношение между страна в процеса и нейн свидетел, предпоставя ли автоматично заинтересованост на същия от изхода на делото? .

Ответната страна - [община] - оспорва касационната жалба и наличието на формулирани правни въпроси, обуславящи допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Намира, че квалификацията на исковете с която са формулирани въпросите на касатора, е напълно неотносима към спора, подлежащ и разгледан съгласно специалните разпоредби на чл. 95 ал. 1 вр. с чл. 58 от ЗАПСП, като такава правна квалификация не е била наведен а и по предявен евентуален иск, По отношение процесуалноправния въпрос относно кредитиране на свидетелски показания, страната намира, че същият е неотносим към процесуалните действия на въззивния съд, който не е възприел автоматична заинтересованост на свидетеля и изключване показанията му на това основание, а ценил доказателствената им стойност в съответствие с други, вкл. изходящи от ищеца доказателства, по релевантния за установяване факт, за който е слушан и свидетеля - действително изпълнените на концерта на Г. Х. музикални произведения,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът – С. „ М. „, с процесуалноправна легитимация основана на чл. 95а от ЗАПСП, вкл. като представляващ на територията на България чужди сдружения - организации за колективно управление на авторски права, е предявил срещу [община] установителни искове по чл. 95 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗАПСП, за установяване нарушаването и постановяване преустановяване нарушението на авторски права на лица, предоставили използването на произведенията си на съответни организации за колективно управление на авторски права, вкл. на ишеца, Нарушението се твърди предвид допуснато изпълнение на вече разгласени музикални произведения, по отношение които се твърдят авторски права на представлявани от С. лица, на концерти, организирани в периода 01.01.2008 – 30.11.2010 год. от [община], без предварителното писмено съгласие на авторите, респ. на организациите на които е предоставено правото да предоставят използването на произведенията, в нарушение на чл. 58 ЗАПСП, Ответникът е провел защита с основния довод, че организатор по смисъла на чл. 58 ЗАПСП / ред. преди изм. с ДВ бр. 25 от 2011 год. / се явяват трети за спора лица, на които О. е възложила организацията на концертите - търговски дружества, специализирани в организацията и провеждането на концерти и от своя страна сключили договори с конкретните изпълнители, [община] твърди, че единствено е предоставяла безвъзмездно места за провеждане на концертите, като не е реализирала приходи от същите, нито ги е разгласявала, действайки единствено с цел популяризиране на населеното място като такова за активен концертен туризъм, Посочването на [община] като съорганизатор страната намира, че следва да бъде съобразено с действителното съдържание на приноса й към реализацията на концертите - единствено логистична, транспортна и административна подкрепа на действителните организатори, Качество на организатор ответникът е признал единствено за концертите на 01.07.2008 год., 01.07.2009 год. и 01.07.2010 год. / „Джулай морнинг „ /, но отрича да е реализирал приходи от същите / организирани безплатно /, като не му е известно да са били нарушени нечии авторски права върху изпълнените на тези концерти музикални произведения,

За да отхвърли частично предявените искове по чл. 95 ал. 1 т. 1 ЗАПСП / изключая концертите „ Джулай морнинг „ и концерта на Г. Х. от 06.05.2009 год. /, първоинстанционния, а споделяйки мотивите му при условията на чл. 272 ГПК и въззивният съд, са приели, че „организатори „ на съответните концерти, по смисъла на пар. 2 от ДР на ЗАПСП, са съответните търговски дружества, с които ответникът има сключени договори за възлагане организацията / без конкретизация предмета на възложеното, респ. при предоставено право на свободна преценка на съконтрахента за начина и средствата /, По отношение исковете по чл. 95 ал. 1 т. 2 ЗАПСП / за постановяване преустановяване на нарушението - отхвърлени и по отношение на концертите, за които е признато нарушението на авторски права по исковете с правно основание чл. 95 ал. 1 т. 2 ЗАПСП /, съдилищата са приели, че уважаването им предпоставя продължаващи, а не преустановени към момента на предявяването им нарушения / по същество продължавани по характер нарушения /, каквито не се явяват процесните, За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск по чл. 95 ал. 1 т. 1 ЗАПСП за нарушение на авторски права на концерта на Г. Х., въззивният съд е изложил мотиви относно невъзможността само въз основа показанията на свидетеля / служител на С. /, без да са подкрепени и от други годни доказателствени средства, да се приемат за установени твърдените и изгодни за страната факти, В този смисъл, извод за установена, а не възможна заинтересованост, единствено от факта на съществуващо между ищеца и свидетеля трудово правоотношение, въззивният съд не е направил,

С оглед преждеизложеното, така формулираните първи и втори въпроси, относно приложението на чл. 49 ЗЗД, в конкретната хипотеза на установяване нарушение на авторски права и постановяване преустановяването им, с искове по чл. 95 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗАПСП, се явяват напълно неотносими към предмета на спора и решаващите изводи на съда, Това е така, с оглед правната квалификация на предявените искове и приложимия към разглеждането им специален закон, сам съдържащ изрична норма за прилагане на гаранционно - обезпечителната, безвиновна отговорност, каквато именно урежда разпоредбата на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД - чл. 95б ЗАПСП. Настоящият спор, обаче, не предпоставя приложението на тази норма, а приложението на чл. 58 ЗАПСП / в съответната му към периода на твърдяните нарушения редакция / относно отреченото на [община] качество „ организатор „ на концертите, по смисъла на пар. 2 т. 6 от ДР на ЗАПСП, предпоставящо различна от процесната пасивна материалноправна легитимация по спора, С оглед специалната норма на чл. 58 ЗАПСП, чл. 95б ЗАПСП би намерил приложение само в случай на установена легитимация на ответника като организатор по смисъла на чл. 58 вр. с пар. 2 т. 6 ДР на ЗАПСП и при направено от същия възражение, че като такъв не носи отговорност за виновното поведение на представляващо го лице, на свои служители / по трудов или граждански договор или наети – предпоставящо конкретен обем и съдържание на възложеното за изпълнение /, допуснали нарушението, с презумирано от закона до доказване на противното виновно поведение. От решаващо значение за изхода на спора е квалификацията на правоотношението между ответника и третите лица – промоутърски организации - като договор за поръчка или изработка / услуга /, с оглед което касаторът не е формулирал правен въпрос, очевидно изхождайки от идентични правни последици при всяка от двете кварификации, с оглед кумулативното им посочване в хипотезиса на въпроса си, Отделно от това, отхвърлянето на исковете по чл. 95 ал. 1 т. 2 ЗАПСП не е обусловено от въпрос, свързан с пасивната материалноправна легитимация на ответника / освен като приложима последица от отхвърлянето на предявените установителни искове /, а към съпътстващия решаващ извод на съда, за отхвърлянето им поради преустановеността на нарушението, формулираният втори въпрос е също неотносим,

Въпросите не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ЗАПСП, а дори да не би било така, не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, Съгласно т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, формалното позоваване на хипотезата не удовлетворява изискването за обосноваването му, което предпоставя посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма, намерила приложение при разрешаването на спора, обусловила противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, подлежаща на преодоляване или осъвременяване, с оглед изменение в законодателството или обществените условия. Напротив, изм. на чл. 58 / нови ал. 2, 3, 4 / ЗАПСП / обн. ДВ бр. 25 от 2011 год. / са в подкрепа на тълкуването на въззивния съд относно легитимацията на „ организатор „ на концертна проява, по смисъла на чл. 58 ал. 1 ЗАПСП.

Не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК и поставеният процесуалноправен въпрос, Въззивният съд не е отказал съобразяване на свидетелските показания на лицето – служител на ищеца / впрочем кредитирани при обосноваване уважаването на част от предявените искове по чл. 95 ал. 1 т. 1 ЗАПСП – за концертите „Джулай морнинг „ /. Въззивният съд единствено е упражнил предоставеното му от закона право на преценка на показанията, като е отказал да ги кредитира като достатъчно доказателство, за главно и пълно доказване на релевантния факт / репертоара на концерта на Г. Х. /, при липсата на други доказателствени средства в подкрепа на този факт, По идентични на преждеизложените съображения - формално позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - се явява необоснован и допълнителния селективен критерий съгласно същата разпоредба, чиято преценка по начало е дължима и възможна само при наличие на релевантен правен въпрос, какъвто не е формулиран,

Въпреки отправеното искане, с оглед изхода на спора разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, предвид ненаправени такива по осъщественото процесуално представителство от адвокат,

С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 / 09.07.2012 год. и допълнително решение № 494 / 29.08.2012 год. по гр. д. № 285 / 2012 г. на Варненски апелативен съд,

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: