О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4648

гр. София, 16.10.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3802 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба на ищеца по делото Б. Д. Б. срещу разпореждане № 3390/08.08.2024 г., постановено по частно възз. гр. дело № 1191/2024 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба, подадена от жалбоподателя срещу постановеното по същото дело определение № 1743/26.06.2024 г., с което е потвърдено определение № 4648/15.04.2024 г. по гр. дело № 3049/2024 г. на Пловдивския районен съд (ПРС).

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на окръжния съд (така – разясненията в мотивите към тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС).

В частната жалба се сочи нищожност и неправилност на обжалваното разпореждане, но се излагат оплаквания и доводи само за неправилност на същото – във връзка с твърдяната „нищожност“ отново се поддържа, че обжалваното разпореждане било очевидно неправилно и явно необосновано, което според жалбоподателя „доказва и неговата нищожност“. Същият сочи още, че за да върне частната му касационна жалба с обжалваното разпореждане, съдията-докладчик се позовал на чл. 280, ал. 3 от ГПК, с оглед ниския материален интерес на цената на иска, която е под изискуемия от закона минимум. Жалбоподателят изтъква, че този извод и констатации били „преписани“ от страница първа...