О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 687

Гр. София, 13.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.02.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4891/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на В. В. и М. Т., конституирани като наследници на починалия първоначален ответник Т. Т., срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №12655/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер от общо 1313 лв. предявените от ищците Т. С., М. С., Е. С., М. С., И. С., П. С. и И. С. срещу ответниците – касатори и П. В. искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за обезщетение за лишаването на ищците от ползването на южната част на описаното по делото и в решението дворно място в [населено място], в което наследодателят на тримата ответници Т. Т. държал паркиран лек автомобил „Р. м.“, с посочен рег. № и свалени регистрационни номера в периода 1.01.22 г. - 26.09.22 г.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, но са недопустими на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК - цената на предявените искове по чл. 59 ЗЗД в общ размер от 1 500 лв./ по 214, 28 лв. за всеки ищец/ и по чл. 86 ЗЗД в общ размер от 115 лв. / по 16, 40 лв. за всеки ищец / е под предвидения праг за касационно обжалване на въззивните решения по граждански дела от 5 000 лв. Искът по чл. 59 ЗЗД е облигационен, а не вещен и затова неприложимо е изключението по чл. 280, ал. 3,...