1. ПОНЯТИЕ "ЗАПОР" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 213, АЛ. 1 НК НЕ СЕ ПОКРИВА С ПОНЯТИЕТО "ЗАПОР" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 344 И СЛЕДВ. ОТ ГПК И ЧЛ. 148 НПК.

2. УМИШЛЕНОТО ПРЕМАХВАНЕ ИЛИ ПОВРЕЖДАНЕ НА ПЕЧАТ, ПОСТАВЕН ОТ ЗАКОННО ОВЛАСТЕН ОРГАН ПО РЕДА НА § 364 ППЗПИНМ, Е ДЕЯНИЕ СЪСТАВОМЕРНО ПО ЧЛ. 213, АЛ. 1 НК.

Чл. 213, ал. 1 НК

С предложение на председателя на Върховния съд се иска да се издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 213, ал. 1 НК във връзка с чл. 66, б. "в" ЗПИНМ, като се отговори на въпросите:

1. Понятието "запор" по смисъла на чл. 213, ал. 1 НК покрива ли се с понятието "запор" по смисъла на чл. 344 и сл. ГПК и чл. 148 НПК.

2. Съставомерно ли е по чл. 213, ал. 1 НК умишленото премахване или повреждане на печат, поставен от законно овластен орган по реда на § 264 ППЗПИНМ.

Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд намира, че на първия въпрос следва да се отговори в отрицателен смисъл поради следните съображения:

По чл. 213, ал. 1 НК се наказва този, който премахне или повреди печат, поставен от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че тя е под запор, или който отвори помещение, на което е поставен такъв печат за знак, че вещите, които се намират в него, са под запор.

От съдържанието на чл. 213, ал. 1 НК не може да се направи изводът, че под израза "запор" законодателят е имал пред вид само запора по съдебно-изпълнителното или обезпечителното производство, предвиден по чл. 344 и сл. ГПК и чл. 148 НПК. Неправилно е да се поддържа такова ограничително граматическо тълкуване при липса на изричен законен текст. Като елемент от състава на чл. 213, ал. 1 НК се изисква поставянето на печат за запориране на вещите да е извършено "от орган на властта", без да е конкретизирано, че се касае само до съдебно-изпълнителен орган. Има се пред вид поставяне на печати върху движими или недвижими вещи от всички органи на власт, които в определени от закона случаи могат да поставят такива печати за ограничаване ползуването на вещите. В същия смисъл е и тълкувателно решение № 101 от 01.10.1964 г. по н. д. № 89/1964 г. на ОСНК на ВС.

С оглед на това разбиране на поставения с предложението втори въпрос следва да се отговори, че такива органи са и длъжностни лица, натоварени с контрола на строежите, които по смисъла на § 264, 271 и 274 ППЗПИНМ запечатват сградите, инсталациите, съоръженията и другите работи, щом като са извършени при неспазване на действуващите строителни разпоредби.

Запечатването на незаконните строежи означава също така запрет да се извършват действия с вещта, какъвто запрет има и когато са запорирани вещите по реда на съдебно-изпълнителното и обезпечителното производство.

Неправилно е становището, че нарушенията по § 364 и сл. ППЗПИНМ се санкционират с предвидената в тези текстове глоба. Заплащането на глобата е санкция за нарушенията на ЗПИНМ, във връзка с които е направено запечатването на строежа. Умишленото премахване и повреждане на поставения печат обаче е последващ акт, с който се проявява незачитане на запрета за органите на властта, и представлява деяние, което обективира състава на чл. 213, ал. 1 НК.