О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 508

София, 01.12.2009 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

при секретар

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА

дело № 461/2009 година

Производството е по член 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. И. А. против определение №369/19.09.2009г. на Русенски окръжен съд, постановено по гр. д. №723/2009г. по описа на същия съд, с което е оставено в сила определение от 29.06.2009г. по гр. д. №3626/2009г. по описа на Русенски районен съд,V гр. с.,като е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

В изложението си, приложено към частната касационна жалба, на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът заявява, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно предвиденото в член 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Излагат се аргументи, че с определението си, въззивният съд неправилно тълкува разпоредбата на член 537 ал. 2 от ГПК,като я намира аналогична на член 431 ал. 2 от ГПК отм., съответно се позовава на съдебна практика във връзка с тази разпоредба на ГПК отм..

С мотивите си, въззивният съд е посочил, че производството по приемане на наследството, уредено в член 48 и сл. от ЗН,по своя характер е охранително производство, образува се по молба на лицето, което сезира съда за приемане или отказ от наследство, което приключва с разпореждане на съда за вписване на изявлението на наследника в книгата по член 49 ал. 1 от ЗН,което е окончателно. Съдът е посочил, че предявеният...