Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. К. от гр. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, постановено на 24.04.2009г. по гр. д. №57/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване са сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите за предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и правата на наследниците на лице, което е починало преди одържавяването на имотите, решавани противоречиво от съдилищата.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от К. М. К. искове за признаване за установено по отношение на ОСЗ-гр. Ч.,Д. л.-с. Х. и Р. У. Г.-гр. С.,че наследниците на М. М. М. имат право да им се възстанови правото на собственост в землището на с. З. на 29034 дяла в ГПК в селата З. и Б., съответствуващи на 141.163 дка от ревир “З” по последно инструментално измерване както и на гора в кооперация “З” с площ от 120 дка и гора в същата кооперация с площ от 53 дка, както и иска за признаване правото на възстановяване на земеделски земи в землището на с. З. по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Прието е, че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице, тъй като не е установено наследодателят М да е бил член на горовладелската кооперация, нито да е внесъл претендираните имоти в ТКЗС,нито г. да са били одържавени от него-същият е починал прези одържавяването, респ. кооперирането на земите, в емлячния регистър за периода 193601949г. имотите са записани на наследниците на М. М. и липсват доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ на името на неговите наследници. Преписът от емлячния регистър е възприет от съда само като индиция, че въпросните имоти са били собственост на наследодателя в един предходен момент, а не към момента на одържавяването, като е възможно собствеността да е преминала и към други лица. Прието е също така с оглед на същите обстоятелства, че издаденото от ОСЗ удостоверение, че имотите не са заявявани на името на М. М. не обуславя основателността на претенцията, доколкото неговите имоти, ако са останали в наследство, са заявени от наследниците му.

Поставя се въпросът по приложението на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ,възможността да се възстанови право на собственост на наследници на едно лице, което е починало преди одържавяването, респ. кооперирането на имотите, ако тези имоти са посочени в емлячния регистър и ревизионните книги на ГПК общо на наследниците, както и за последиците от недекларирането на имотите през 1949г.,като се поддържа, че по тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата.

В подкрепа на поддържаната теза са представени решение №455/18.01.2008г. на ОС-Смолян по гр. д. №639/2007г.;решение №526/08.10.2007г. на Смолянския районен съд по гр. д. №274/2007г. и решение №630/22.11.2007г. по гр. д. №763/2007г. на Смолянския районен съд, в които са поставени на разглеждане въпросите за липсата на доказателства имотите да са били декларирани към 1949г. и последиците, предвидени в Окръжно №694/1949г.,доказателственото значение на декларациите на притежавани непокрити имоти, които обаче не сочат наличие на противоречива практика по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси доколкото в обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл възможността правото на възстановяване да бъде признато въз основа на емлячен регистър от 1936-49г.

Налице е обаче противоречива практика на съдилищата по въпроса подлежат ли на възстановяване и на кои лица гори, които са били одържавени след смъртта на един общ наследодател, по отношение на които отбелязването в емлячния регистър след смъртта на наследодателя е извършвано общо, а не поотделно за всеки един от наследниците, съдържаща се в сочените от касатора и в други решения на ВКС и окръжните съдилища. Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на поддържаното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание, а именно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.04.2009г. по гр. д. №57/2009г. по описа на Окръжен съд-Смолян по подадената от К. М. К. касационна жалба вх. № 1890/14.05.2009г.

Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о. с.з.

Председател:

Членове: