Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Ж. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 359 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Дъбова гора“ ООД срещу решение № 1541/19.10.2021 г., постановено по адм. д. № 303/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на „Дъбова гора“ ООД срещу акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2971-1/03.12.2020 г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в община Приморско, потвърден с решение № 0137/05.02.2021 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Приморско.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Приморско изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че "Дъбова гора" ООД е придобил по силата на нотариален акт № 151/2008 г., недвижим имот с площ от 1139 кв. метра, находящ се в землището на село Писменово, О. П. в местността "Лозята", съставляващ имот № 0109. За така придобития имот същият е депозирал в община Приморско декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси. На 03.12.2018 г. дружеството е подало в община Приморско коригираща декларация, в която е посочил отчетна стойност на поземления имот 8000 лева и на сградата с предназначение "ваканционна къща"- 192 098 лева. Към декларацията е приложил експертна оценка от сертифициран оценител за пазарната стойност към 25.10.2018 г., както следва: 1) по метода на осъвременената възстановителна стойност на имота - за къщата 192 098 лева и за поземления имот 19 165 лева; 2) по метода на пазарните аналози - за къщата 208 053 лева и за поземления имот 19 165 лева. Въз основа на подадената коригираща декларация са били закрити на 31.12.2018 г. партидите № 200316000 001, № М0167І081202 и № 5208F2571, по които са били отчитани описаните обекти, и е била разкрита нова партида за тях с № 5208F17619 от м. януари 2019 г. На основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК са били изпратени до жалбоподателя съобщения от 04.12.2018 г. и 16.01.2019 г. за отстраняване на допуснати несъответствия, относно декларираната отчетна стойност на имота и пазарната стойност на същия по приложената оценка. С писмо изх. № 0310 от 22.04.2019 г. от директора на дирекция "Местни данъци и такси" в община Приморско дружеството е уведомено, че данъчната основа, възлизаща на 211 263 лева, е изчислена въз основа на приложените към декларацията документи. Установява, се, че на 14.09.2017 г. и на 12.10.2018 г. дружеството е депозирало в община Приморско декларации по чл. 71, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, с които е заявило, че през 2018 г. и 2019 г. къщата няма да се ползва. По повод подадените декларации, на 15.08.2018 г. е била извършена проверка от служители на община Приморско, при която е било констатирано, че имотът е добре поддържан, поставени са столове за отдих на двора и има паркиран автомобил. Въз основа на тези данни е бил формиран извод, че имотът се ползва. За резултатите от проверката е бил съставен протокол № 0944 от 15.08.2018 г. Установява се, че на 17.02.2020 г. дружеството е подало в О. П. заявление за облагане с такса смет в размер на 2. 6 промила, като е посочил, че имотът в с. Писменово представлява семеен хотел "Къща за гости". При съобразяване на тези доказателства, административният орган е издал акта за установяване на задължения по декларация, с който е определил задължения на дружеството за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, както следва: за 2018 г. – данък върху недвижимите имоти за земя в размер на 20. 00 лева, ведно с лихва за просрочие 4. 58 лева и такса битови отпадъци в размер на 68. 00 лева с лихва за просрочие от 15. 58 лева; за 2018 г. – данък върху недвижимите имоти за сграда в размер на 707. 50 лева, ведно с лихва за просрочие 162. 03 лева и такса битови отпадъци в размер на 2405. 50 лева с лихва от 550. 93 лева; за 2019 г. - ДНИ за земя и сграда в общ размер на 528. 16 лева, ведно с лихва за просрочие 67. 49 лева и такса битови отпадъци в общ размер на 1795. 73 лева с лихва от 229. 45 лева; за 2020 г. – данък върху недвижимите имоти за земя и сграда в общ размер на 528. 16 лева, ведно с лихва за просрочие 13. 17 лева и такса битови отпадъци в размер на 2323. 90 лева с лихва от 60. 36 лева. С решение № 0137/05.02.2021 г., на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ е потвърден акта за установяване на задължение по декларация.

При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта за установяване на задължение, е образувано адм. д. № 303/2021 г. на Административен съд Бургас. Съдът е приел, че актът за установяване на задължение е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Приел е, че активът, закупен от дружеството през 2008 г., е преоценен през 2018 г. от сертифициран оценител, по искане на дружеството. Така определената оценка представлява отчетна стойност по смисъла на 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси и тя законосъобразно е взета предвид при определяне на задълженията за 2019 г. и 2020 г., а при определяне на задълженията за 2018 г. е взета предвид декларираната с предходни декларации отчетна стойност. Върху правилно определената основа размерът на данъка е точно изчислен, при ставка от 2. 5 промила за всяка от процесните години, определена от Общинския съвет Приморско в чл. 15 от Наредбата за определяне на местните данъци и такси на територията на О. П. приета с решение № 137/28.07.2016 г. на Общинския съвет Приморско. Приел е, че за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината се заплаща такса, съгласно разпоредбата на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Според чл. 71 от Закона за местните данъци и такси, не се събира такса за: 1) услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2) услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3) услугата по чл. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Приел е, че със заповеди № 1043/10.10.2017 г., № 065/22.10.2018 г. и № 970/24.10.2019 г., издадени от кмета на О. П. на основание чл. 63, ал. 2 Закона за местните данъци и такси, са определени границите на районите и вида на предлаганите в тях услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината, както и честотата на сметоизвозване за 2018 г., 2019 г., и 2020 г. От съдържанието им се установява, че посочените услуги са организирани за всички имоти в регулацията на село Писменово, включително за застроените имоти в местността "Лозята" (т. II и т. III. 5 от посочените заповеди), какъвто е и декларирания от жалбоподателя имот. Приел е, че по делото са представени доказателства, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на територии за обществено ползване реално са предоставяни в района, в който се намира този имот. Приел е, че правилно е определен и размерът на таксата. Приложената ставка за трите периода за такса битови отпадъци е съобразена с решения № 136/28.07.2016 г. и № 17/30.12.2019 г. на Общинския съвет Приморско и приетите изменения на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско. Съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството за недължимост на такса битови отпадъци на основание чл. 71 от Закона за местните данъци и такси. Приел е за неоснователни и доводите на дружеството относно приложението на чл. 19, т. 7 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско, като от приложеното по делото удостоверение № 1247 от 29.08.2012 г. се установява, че процесната сграда е категоризирана като "къща" с една звезда и разполага с три стаи, като няма данни за обособено заведение за хранене. Тя притежава характеристиките на къща за гости, посочени в т. 27 на 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма. Процесната сграда не е категоризирана като "семеен хотел". Решението е правилно.

От събраните по делото доказателства се установява, че "Дъбова гора" ООД е придобил по силата на нотариален акт № 151/2008 г., недвижим имот с площ от 1139 кв. метра, находящ се в землището на село Писменово, община Приморско, в местността "Лозята", съставляващ имот № 0109. За така придобития имот същият е депозирал в община Приморско декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси. На 03.12.2018 г. дружеството е подало в община Приморско коригираща декларация, в която е посочило отчетна стойност на поземления имот 8000 лева и на сградата с предназначение "ваканционна къща"- 192 098 лева. Към декларацията е приложил експертна оценка от сертифициран оценител за пазарната стойност към 25.10.2018 г., както следва: 1) по метода на осъвременената възстановителна стойност на имота - за къщата 192 098 лева и за поземления имот 19 165 лева; 2) по метода на пазарните аналози - за къщата 208 053 лева и за поземления имот 19 165 лева. Въз основа на подадената коригираща декларация са били закрити на 31.12.2018 г. партидите № 200316000 001, № М0167І081202 и № 5208F2571, по които са били отчитани описаните обекти, и е била разкрита нова партида за тях с № 5208F17619 от м. януари 2019 г. На основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК са били изпратени до жалбоподателя съобщения от 04.12.2018 г. и 16.01.2019 г. за отстраняване на допуснати несъответствия, относно декларираната отчетна стойност на имота и пазарната стойност на същия по приложената оценка. С писмо изх. № 0310 от 22.04.2019 г. от директора на дирекция "Местни данъци и такси" в община Приморско дружеството е уведомено, че данъчната основа, възлизаща на 211 263 лева, е изчислена въз основа на приложените към декларацията документи. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съобразно 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. В процесния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че на 03.12.2018 г. дружеството е подало в община Приморско коригираща декларация, в която е посочило отчетна стойност на поземления имот 8000 лева и на сградата с предназначение "ваканционна къща"- 192 098 лева. Към декларацията е приложил експертна оценка от сертифициран оценител за пазарната стойност към 25.10.2018 г., както следва: 1) по метода на осъвременената възстановителна стойност на имота - за къщата 192 098 лева и за поземления имот 19 165 лева; 2) по метода на пазарните аналози - за къщата 208 053 лева и за поземления имот 19 165 лева. При съобразяване на това обстоятелство, данъчната оценка на имота е правилно определена, както и размерът на дължимия данък – 2.5 промила за всяка една от процесните години, съобразно чл. 15 от Наредбата за определяне на местните данъци и такси на територията на община Приморско. Всъщност в касационната жалба не се и съдържат доводи в подкрепа на оплакването за неправилно определена данъчна оценка на имота.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно установеното задължение за такса битови отпадъци. Таксата за битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините по чл. 6, ал. 1, б. „а” от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. Предвид обстоятелството, че при таксата за битови отпадъци отделните дейности могат да се разграничат една от друга съобразно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината (за периода 2019 г. – 2020 г.). Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (редакция за периода 2019 г. – 2020 г.) дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват: събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 1 (по т. 1), третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2 (по т. 2), поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3 (по т. 3). Анализът на текста на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси с оглед и на използваната терминология, че таксата се заплаща за посочените услуги предполага събирането и дължимостта на таксата за битови отпадъци при наличието на реално извършени услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Така направените изводи не се отричат от редакцията на текста на чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно, която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, доколкото е възможно да бъде направен и евентуалния извод, че е достатъчно само установяването по определен начин, че услугата за сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината, без да е необходимо реалното й фактическо предоставяне. Анализът на приложимите текстове от Закона за местните данъци и такси предполага реалното фактическо извършване на всяка една от посочените три услуги, за да възникне задължението за заплащане на таксата в тази й част (доколкото същата включва и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места). Аргумент в насоката, че таксата за битови отпадъци се дължи само когато трите услуги, които същата включва са реално осъществени е и текста на чл. 7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съобразно който местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, определящ един от основните принципи при определяне на размера на таксите, а именно принципа на възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, който по начина, по който е определен несъмнено предполага дължима такса при наличието на предоставена услуга. Аргумент в тази насока е и чл. 8, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, който въвежда принципа, че размерът на таксата би следвало да възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, като отклонение от този принцип е възможно да бъде осъществено с решение на общинския съвет и за защита на обществения интерес. Следва извода, че във всички случаи плащането и дължимостта на таксата за битови отпадъци предполага направени разходи от страна на общината по предоставената услуга или предполага реално извършена услуга, в процесния случай предполага реално осъществяване на всяка една от посочените три услуги. Аргумент в тази насока е и чл. 8, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, който също така обвързва размера, респективно дължимостта на таксата с реално извършените разходи по предоставянето на услугата. Следователно, анализът на приложимите правни разпоредби несъмнено предполага, че таксата за битови отпадъци като вид финансово вземане на общината се заплаща само за реално предоставени услуги. От събраните по делото доказателства (заповеди с № 1043/10.10.2017 г., № 065/22.10.2018 г. и № 970/24.10.2019 г.), издадени от кмета на община Приморско на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, се установява, че са определени границите на районите и вида на предлаганите в тях услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината, както и честотата на сметоизвозване за 2018 г., 2019 г., и 2020 г. От съдържанието им се установява, че посочените услуги са организирани за всички имоти в регулацията на село Писменово, в т. ч. за застроените имоти в местността "Лозята" (т. II и т. III. 5 от посочените заповеди), какъвто е и декларирания от дружеството имот. По делото са представени доказателства, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на територии за обществено ползване реално са предоставяни в района, в който се намира този имот. Видно от становище изх. № 363/16.04.2021 г. на директора на общинско предприятие "Чистота и озеленяване", извършвало услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси на територията на община Приморско през процесните периоди, и от приложената към него извадка от ситуационната схема за разпределение на контейнерите, недвижимият имот на жалбоподателя се намира на около 50 метра отбивка/черен път от главната улица на с. Писменово, на която има разположени 4 бр. контейнери тип "Бобър", а един контейнер е поставен и на самата улица, на която се намира имотът. В становището са посочени марките и регистрационните номера на специализираните автомобили, с които са извършвани сметопочистването и сметоизвозването, както и имената на служителите, на които е възложено управлението на тези автомобили и извършването на посочените услуги, като за установяване на заявените обстоятелства са представени пътни листове за движение на същите автомобили по маршрут, включващ село Писменово и сметище. Предоставянето на услугите по сметоизвозване се установява и от показанията на свидетеля Янакиев. Налице са също доказателства за предоставяне от страна на община Приморско и на услугата обезвреждане на отпадъците в депо - разрешение за ползване на регионално депо за твърди битови отпадъци за община Созопол, Приморско и Царево - Лот 1 с № СТ-12-795/10.09.2007 г. и справка за количеството депонирани отпадъци от община Приморско. Следователно, услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси реално са предоставяни в района, в който се намира имотът на дружеството. При съобразяване на това обстоятелство, таксата битови отпадъци е дължима. Правилно е определен и размерът на таксата. Приложената ставка за трите периода за такса битови отпадъци е съобразена с решения № 136/28.07.2016 г. и № 17/30.12.2019 г. на общински съвет Приморско и приетите изменения на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско. Правилно първоинстанционният съд е определил като неоснователно възражението на дружеството за недължимост на такса битови отпадъци на основание чл. 71 от Закона за местните данъци и такси. Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имота не се ползва през годината или съответна част от нея, съгласно чл. 8, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от Закона за местните данъци и такси. В процесния случай са подадени от дружеството декларации по чл. 71 от Закона за местните данъци и такси за периодите 2018 г. и 2019 г., с които е заявено, че къща за гости "Дъбова гора" няма да се ползва. От приложения протокол № 0944/15.08.2018 г., обаче се установява, че към момента на извършената от служители на община Приморско проверка къщата се ползва - поддържана е в добро състояние, на място е установен паркиран автомобил. В този смисъл са били и показанията на свидетеля В. К., който заявява че имотът се използва основно през определен период от годината - по време на активния туристически сезон. Следователно, в имота се генерират битови отпадъци по смисъла на 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси и доколкото общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, то дружеството дължи такса за тази услуга. Съобразява се и обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява, че услугата по чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси е била предоставяна. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно приложението на чл. 19, т. 7 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на О. П. Съгласно посочения текст, за семейни хотели, разположени на територията на община Приморско, годишният размер на таксата битови отпадъци е 2.6 промила, след подаване на заявление от юридическите лица, като същата се определя върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма, туристически обекти са местата за настаняване - а) клас А - хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили; б) клас Б - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги; в) клас В – стаи за гости и апартаменти за гости. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма, типовете места за настаняване, определени по класове, за клас Б са семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги. Съгласно чл. 123, ал. 3 от Закона за туризма, местата за настаняване клас "Б" се категоризират в следните категории: 1. семейни хотели - "една звезда", "две звезди" или "три звезди"; 2. хостели - "една звезда", "две звезди" или "три звезди"; 3. пансиони - "една звезда" или "две звезди"; 4. почивни станции - "една звезда", "две звезди" или "три звезди"; 7. къщи за гости - "една звезда", "две звезди" или "три звезди"; 8. бунгала - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";9. къмпинги - "една звезда", "две звезди" или "три звезди". Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ОЕККТО определя категорията на: местата за настаняване, както следва: в) семейни хотели - всички категории, съгласно чл. 123, ал. 3, т. 1; и) къщи за гости - всички категории, съгласно чл. 123, ал. 3, т. 7. В процесния случай се установява, че със заповед за определяне на категория на туристически обект № 884/29.08.2021 г., издадена от кмета на община Приморско, на обекта е била определена категория една звезда къща. Категорията е била определена на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма, отм. съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма, отм., кметът на общината по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране определя категория на семейните хотели, пансионите, къщите и самостоятелните стаи, както и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения - категория "една звезда", "две звезди" и "три звезди". При съобразяване на това обстоятелство и на представените доказателства, несъмнено се установява категоризирането на обекта от компетентния за това административен орган, по предвидения в Закона за туризма ред, именно като къща, но не и като семеен хотел. Обстоятелството дали процесния обект може да се определи или не като семеен хотел съобразно неговите характеристики може да бъде преценено единствено от компетентния за това административен орган по Закона за туризма, което обстоятелство следва да бъде удостоверено по предвидения за това ред именно от този орган. Съгласно 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпореди на Закона за туризма, подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2, т. 6 се извършва, за категоризираните туристически обекти през 2012 г., доколкото процесният обект е бил категоризиран през 2012 г., - през 2019 г. Съгласно 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за туризма, промяната на вида на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти от "самостоятелни стаи" в "стаи за гости" и от "къщи" в "къщи за гости" и получаването на новата категорийна символика се извършва в сроковете по 5, като съгласно ал. 2 издадената до влизането в сила на закона категорийна символика за "самостоятелни стаи" и за "къща" е валидна до подновяването на категорията на съответния обект в сроковете по 5. При съобразяване на тези обстоятелства не намира приложение чл. 19, т. 7 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на О. П. съгласно която за семейни хотели, разположени на територията на община Приморско след подаване на заявление от юридически лица таксата битови отпадъци е 2,6 промила, върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

Основателно е искането за разноски, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 720 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1541/19.10.2021 г., постановено по адм. д. № 303/2021 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА „Дъбова гора“ ООД да заплати в полза на община Приморско разноските по делото в размер на 720 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Ж. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА