Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

Р. С. И. е подала касационна жалба срещу решение № 2 от 6.01.2012 г. по гр. д. № 488 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 9.12.2009 г. по гр. д. № 168 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд и е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 от Закона за собствеността.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при приемане възражението за изтекла придобивна давност, преценка на доказателствата, необоснованост, както и неправилно приложение на материалния закон.

В представеното изложение касаторката се е позовала на разпоредбата

на чл. 280, ал. 1 ГПК като поставят няколко въпроса за касационно обсъждане: процесуалния въпрос към кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за придобивна давност; как се определя срока за изтичане на давността - в кой ден и месец изтича срока по чл. 79, ал. 1 ЗС ; от кои момент влиза в сила първоинстанционното решение, което е било обжалвано само от ненадлежна страна, когато последното обстоятелство е установено едва с въззивното решение когато жалбата е оставена без разглеждане, а производството прекратено; влияе ли невписването на решението по чл. 19, ЗЗД върху неговото конститутивно действие; Следва ли да се вземат предвид фактите, настъпили след образуване на делото; следва ли съдът да се произнесе по всички съществени въпроси по делото и липсата на такова произнасяне равносилно ли е на произнасяне по съществен въпрос в отклонение от практиката на ВКС; част от фактическият състав на придобивната давност ли е позоваването на тази давност или последиците настъпват автоматично по право с изтичането на срока ; прекъсва ли се владението на недобросъвестният владелец ако преди да изтече срока му за придобиване на собствеността по давност, трето лице се легитимира като собственик на същия имот – било чрез нотариален акт по обстоятелствена проверка, било чрез иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; владение или е държане е упражняването на фактическа власт върху имота до сключването на предварителен договор по чл. 19, ал. 2 ЗЗД и от кой момент започва владението на купувача по предварителен договор за покупка на чужд недвижим имот – от момента в който купувача кумулативно получи фактическата власт и сключи предварителния договор или от осъществяването на който е да е от тези два факта самостоятелно; По поставените въпроси касаторката счита, че са налице всички хипотези на чл. 280, ал. 1, ГПК. Представя решения, постановени от състави на ВКС.

Ответницата И. А. Б. – Л. не е подала отговор по касационната жалба.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Р. С. И.

СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при

условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Касираното решение е постановено след решение № 554/2010 от 2.09.2011 г. по гр. д. № 1019 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, второ отделение, с което са дадени указания по приложението на закона.

Варненския апелативен съд е отхвърлил предявеният от Р. С. И. против И. А. Б. – Л. иск по чл. 108 ЗС за недвижим имот – апартамент №. ., ет..., [улица], [населено място] с идентификатор. .., със застроена площ от. .. кв. м., заедно с избено помещение №... със застроена площ от 21.35 кв. м. като неоснователен защото е намерил, че ищцата –касатор не е установила правото си на собственост. За да направи извода, съдът е приел, че ищцата Р. И. не се легитимира като собственик на процесния имот на основание влязло в сила на 12.02.2009 г. съдебно решение от 16.05.2007 г. по гр. дело № 2975/06 г. на Шуменския районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният предварителен договор за покупко - продажба на. ... г. между нея като купувач и С. К. като продавач. Този договор не е вписан в шестмесечният срок от влизането на решението в сила и не може да се противопостави на ответницата, която е трето лице. Ответницата е направила правопогасителното възражение за придобиването на имота на оригинерно основание по силата на изтекла в нейна полза обща придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, началната дата на която е започнала да тече през месец март на 1999 г., а на 14.05.1999 г. е сключен предварителен договор между С. К. и И. Л., На 19.10.2006 г. С. К. е сключила нов предварителен договор с касаторката и този договор е бил обявен за окончателен с съдебно решение от 16.05.2007 г. по гр. дело № 2975/06 г. на Шуменския районен съд. В мотивите към решението съдът се е занимал с поставените по-горе въпроси.

Налице са основанията за допускане на касационна проверка защото въззивният съд се е произнесъл по поставените от касаторката въпроси, които имат съществено значение за крайните изводи и резултата по делото и които са постановени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд или пък са решавани противоречиво от съдилищата или някои от тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. налице са всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Р. С. И. следва да внесат държавна такса в размер на 1 180, 68 лв. по сметка на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на

решение № 277 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1309 от 2010 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на Р. С. И. при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА

на Р. С. И. че следва да внесат държавна такса от 1 180, 68 лв. в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС.

ДЕЛОТО

да се докладва за насрочване открито съдебно заседание след представяне на квитанция за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: