Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Ж. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 368 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТД М. В. срещу решение № 507/18.10.2021 г., постановено по адм. д. № 353/2021 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на „Крезз“ ЕООД срещу решение № 32-23368/22.01.2021 г. към MRN 18BG0002002H0017148/31.01.2018 г., издадено от директора на ТД С. М.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – „Крезз“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че на 31.01.2018 г. "Крезз" ЕООД декларирало на режим "допускане за свободно обръщение" 32 бр. стоки, 812 колета, 14 515 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са приложени: търговска фактура № DR1712126 от 21.12.2017 г., коносамент №YMLUM232337752/31.12.2017 г., фактура № 42841/29.01.2018 г. за терминални разходи, пълномощно към "Спед-Консулт" ЕООД. Във връзка с извършена повторна проверка на митническа декларация MRN 18BG0020020017148/31. 01 2018 г. е установено, че стока № 28 по митническата декларация е описана както следва: "Подложка за сервиране текстил - 2904 бр.; [4=MAGU5797946, PC=18,]; други разходи = 12.97 лв.", код по ТАРИК 6302999090; 379. 40 кг нето тегло, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна; фактурна стойност 412. 08 USD; декларирана митническа стойност 680. 42 лв. или 0. 23 лв./бр.; декларирана стойност – 1. 79 лв./кг; справедлива цена за ЕС -12. 73 лв./кг. Установено е, че стока № 31 по митническата декларация е описана както следва: "кош за играчки - текстил - 3960 бр.; [4=MAGU5797946, PC=34, ]; други разходи = 22.54 лв.", код по ТАРИК 6307909899; 656.20 кг. нето тегло, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна; фактурна стойност 946. 80 USD; декларирана митническа стойност 1563. 35 лв. или 0. 39 лв./бр.; декларирана стойност – 2. 38 лв./кг; справедлива цена за ЕС – 10. 23 лв./кг. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години – т. нар. "справедливи цени". При извършен анализ на данните в THESEUS на Joint Research Centre на стоки с код по КН 63029990 и 63079098, цената на посочените стоки от Китай към Р. Б. е занижена, съответно повече от 7 и повече от 4 пъти, спрямо средностатистическата цена за ЕС. Това обстоятелство е прието за основателно съмнение, декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС. С писмо № 32-49416/13.02.2020 г. от дружеството са изискани за нуждите на повторна проверка, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС № 952/2013 г., допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. От "Български пощи" писмото е върнато със забележка "непотърсено". След документално издирване лицето не е намерено на адреса на управление, поради което е приложен механизма на публичен призив по смисъла на чл. 18 а), ал. 10 от АПК, като на 18.06.2020 г. съобщение per. № 32-49416/13.06.2020 г. е поставено на таблото в сградата на ТД "Северна морска" и е публикувано в интернет на страницата на Агенция „Митници". На 03.07.2020 г. съобщението е свалено от таблото. В определения от митническите органи 10-дневен срок, дружеството вносител не е представило документи във връзка с процесната митническа декларация относно декларираната митническа стойност на стоките. Непредставянето от страна на вносителя на допълнително изисканите му от митническите органи документи обосновало основателността на съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност на процесните стоки в цитираната митническа декларация. Със съобщение по реда чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо рег. № 32-257231/13.09.2021 г. директорът на ТД "Северна морска" уведомил дружеството-вносител, за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е предоставен възможност за отговор. Дружеството е уведомено за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК и му е дадена възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението, съгласно чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В указания срок дружеството не е изразило становище. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, директорът на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници" издава решение към MRN № 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., с което е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки № 28 и № 31 по МД с MRN: 18BG002002H0017148/31.01.2018 г. Определена е митническата стойност на стоки № № 28 и 31 по митническа декларация 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., както следва: за стока № 28 в размер на 2439. 36 лв. (2904 бр. x 0. 84 лв./бр.); за стока № 31 в размер на 3366. 00 лв. (3960 бр. x 0. 85 лв./бр.). Разпоредено е да се коригират данните в митническата декларация в съответната част, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мито 1000. 93 лева, окончателно антидъмпингово мито 622. 69 лв и ДДС – 4364. 51 лева, които били заплатени, като са установени за досъбиране: мито – 324. 64 лева, и ДДС –777. 24 лева, ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 114, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. На основание чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на митническото събитие се определя 31.08.2021 г. Административният орган е приел, че декларираната договорна стойност на внасяните изделия за килограм е необичайно ниска в сравнение със средно статистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, което пораждало съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки. Това съмнение се потвърждавало и предвид непредставянето на договор, оферта, заявка, проформа фактура, платежни документи, кореспонденция и други между китайското дружество – контрагент и „Крезз" ЕООД, за установяване на това, че декларираната стойност на стоката представлява действително платената сума при продажбата им за износ за Съюза. Директорът на ТД "Северна морска" е приел, че митническата стойност на процесната стока не може да бъде определена съгласно чл. 70 от регламент (ЕС) № 952/2013, поради което следва да се определи като се приложат последователно букви от а) до г) от 2 на чл. 74 от регламент (ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност. С оглед прилагане на посочения ред е прието, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 за "идентични стоки" от същия износител еднакви във всяко отношение, което изключва приложението на хипотезата по чл. 74, 2, б. "а" от регламента. При изследване метода съгласно чл. 74, 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 и след направен анализ в национална база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, според митническия орган, не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности за сходни стоки от същия или друг вносител, които не са необичайно ниски, поради което посоченият метод не може да бъде използван. Прието е и, че и третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на процесните стоки не може да се използва предвид липсата на база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй като не можело да се установи идентичност или сходност на стоките. Като неприложим е определен и четвъртият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, посочен в чл. 74, 2, буква "г" от Регламент (ЕС) 952/2013, предвид липсата на данни за разходите и стойността на материалите, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на декларираните стоки. Прието е, че разпоредбите на чл. 74, 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност на процесната стока, поради което и предвид чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, същата следва да се определи чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни. В заключителната част на решението е съобразено обстоятелството, че предвид липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които не са необичайно ниски, прилагането на резервния метод следва да се извърши в съответствие с чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като митническата стойност за стока № 28, внос от Китай по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в размер на 0. 84 лв./бр., за стока № 31, внос от Китай по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 144, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в размер на 0. 85 лв./бр. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с решение № № 507/18.10.2021 г., постановено по адм. д. № 353/2021 г. по описа на Административен съд Плевен, е отхвърлена жалбата на „Крезз“ ЕООД срещу решение № 32-23368/22.01.2021 г. към MRN 18BG0002002H0017148/31.01.2018 г., издадено от директора на ТД С. М. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 74, 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е, че дружеството вносител е представило фактура, която е придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл. 145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни относно извършени транспортни разходи и др., като не съществува законово задължение за сключен договор с износителя, който да бъде представен от вносителя. Приел е, че от страна на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно характеристики и вид на внесената стока - не е била направена проверка в счетоводството на дружеството, при която да се установи има ли налични количества от внесените стоки, както и каква е тяхната продажна цена. Съобразил е заключението на вещото лице, че реално платената цена от Крезз ЕООД за доставката на стоките, подробно описани в митническа декларация № 18BG002002H0017148/31.01.2018 г. по фактура INVOICE №DR1712126/21.12.2017 г. с доставчик YNIO INTERNDTIONDL TRADE CO на стойност 11 948. 70 щатски долара възлиза на 19 729. 60 лева, представляваща фактурираната стойност на стоката 11 948. 70 щ. д. по курс 1. 651 лева, посочен в митническата декларация. Конкретно за стоката в процесната фактура под номер 28 "подложка за сервиране текстил" 2904 броя са заплатени 412. 08 щатски долара с равностойност 80. 34 лв., а за стоката под номер 31 "Кош за играчки текстил" – 3960 броя са заплатени 946. 80 щатски долара с равностойност 1563. 17 лв. Плащането към доставчика YNIO INTERNDTIONDL TRADE CO за внесените стоки, подробно описани в митническата декларация 18BG002002H0017148/31.01.2018 г. по фактура INVOICE №DR1712126/21.12.2017 г. е извършено по банков път на 02.07.2018 г. от банковата сметка в Райфайзен банк ЕАД на Крезз ЕООД. Преведената сума е 19 729. 60 лв. (левовата равностойност на 11 948.70 щатски долара), за което са предоставени платежно нареждане, банково извлечение и извлечение от счетоводните книги на дружеството от сметки 503 и 401. Платената цена на доставката на процесната фактура общо и конкретно за стока № 28 и 31 и декларираната митническа стойност по митническа декларация е както следва: общо платена стойност – 19 729, 60, стойност по митническа декларация 19 729, 60, стока № 28 – 680, 42 лв., стока № 31 – 1563, 35. Приел е, че от прегледаните оборотни ведомости, главна книга, счетоводни регистри на сметки 401, 304, 624, 457, 503, митническа декларация 18BG002002H0017148/31.01.2018 г. по фактура INVOICE №DR1712126/21.12.2017 г., инвойс фактура за доставка се установява, че счетоводството на [Фирма 3] е водено редовно и в съответствие с нормативните документи в страната. Приел е за необосновано становището на митническия орган относно наличие на пречки митническата стойност да бъде определена по реда на чл. 70 от Регламент 952/2013, а именно съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или подлежащата на плащане цена. Приел е, че съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламента, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Приел е, че чл. 141, ал. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, букви "а" или "б" от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл. 1, 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение са дадени определения на понятията "идентични" и "сходни" стоки за целите на определянето на митническа стойност, а именно – стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им и стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Приел е, че в процесния случай в решението липсват както доказателства, така и аргументи изложената последователност на действията да е спазена. Административният орган е направил констатация, че не може да се определи митническата стойност, въз основан на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на митническите декларации, регистрирани в приблизително същия период е недостатъчно, с което е приел за неприложима хипотезата по чл. 74, 2, б. "а" от МК. Относно втория метод по б. "б" на 2 на чл. 74 е посочил единствено, че след направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение или приблизително същия момента на сходни стоки за стоки № 28 № 31 не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители и от същия вносител, който не са обичайно ниски. Твърдението за липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които не са необичайно ниски, е изтъкнато от административния орган и при обосновка на аргументи за приложението на резервния метод за определяне на митническа стойност в съответствие с чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Следователно при направения анализ са намерени резултати за "сходни стоки", но същите не са посочени в решението като митнически стойности, защото са приети за "необичано ниски". Съгласно чл. 141, 1 и 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, б. "а" или б. "б" от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. При констатации в решението за установени стойности на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители, е приел за неизяснен въпросът защо административният орган е счел същите за неприложими, тъй като са "необичайно ниски", като липсват и мотиви, поради какво установените стойности са приети за "необичайно ниски". Съдът е приел, че при липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материално-правните разпоредби на Кодекса. Приел е, че при преценка на приложимостта на третия и четвъртия метод по б. "в" и "г" на 2 от чл. 74 от Регламент № 952/2013 г., е съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на стоката, по която същата се продава на митническата територия на Съюза в състоянието, в което е внесена, понеже не може да се установи идентичност или сходност на стоките и липсват данни за разходи, стойност на материали, разходи за производство и други допълнителни елементи, както и информация за размер на обичайната печалба и общите разходи. Приел е, че липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, 3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането й е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти Решението е правилно.

Установено е, че на 31.01.2018 г. "Крезз" ЕООД е декларирало на режим "допускане за свободно обръщение" 32 бр. стоки, 812 колета, 14 515 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са приложени: търговска фактура № DR1712126 от 21.12.2017 г., коносамент №YMLUM232337752/31.12.2017 г., фактура № 42841/29.01.2018 г. за терминални разходи, пълномощно към "Спед-Консулт" ЕООД. Във връзка с извършена повторна проверка на митническа декларация MRN 18BG0020020017148/31.01 2018 г. е установено, че стока № 28 по митническата декларация е описана както следва: "Подложка за сервиране текстил - 2904 бр. [4=MAGU5797946, PC=18]; други разходи = 12.97 лв.", код по ТАРИК 6302999090; 379. 40 кг нето тегло, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна; фактурна стойност 412. 08 USD; декларирана митническа стойност 680. 42 лв. или 0. 23 лв./бр.; декларирана стойност – 1. 79 лв./кг; справедлива цена за ЕС -12. 73 лв./кг. Установено е, че стока № 31 по митническата декларация е описана както следва: "кош за играчки - текстил - 3960 бр. [4=MAGU5797946, PC=34, ]; други разходи = 22.54 лв.", код по ТАРИК 6307909899; 656.20 кг. нето тегло, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна; фактурна стойност 946. 80 USD; декларирана митническа стойност 1563. 35 лв. или 0. 39 лв./бр.; декларирана стойност – 2. 38 лв./кг; справедлива цена за ЕС – 10. 23 лв./кг. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години – т. нар. "справедливи цени". При извършен анализ на данните в THESEUS на Joint Research Centre на стоки с код по КН 63029990 и 63079098, цената на посочените стоки от Китай към Р. Б. е занижена, спрямо средностатистическата цена за ЕС. Това обстоятелство е прието за основателно съмнение, декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент, във вр. чл. 74, 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално съгласно член 29 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност Комисията е разработила методология за оценка на справедливи цени (известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните, като това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните), като към данните на Съюза (база данни за подробни статистически данни за международната търговия със стоки) се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки. Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност. По-специално, както следва от т. 38 от решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/2012, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/112). Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В процесния случай по отношение на процесните стоки, декларираната цена е значително по-ниска от средностатистическата, обстоятелство, което се установява от съдържанието на таблица 1, таблица 2 от решението на административния орган. При тези обстоятелства би могло да се приеме, че разликата в цените като констатираната изглежда достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на декларираната митническа стойност на процесната стока. В решението си митическите органи са посочили, че при извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система Theseus на Joint Research Centre към ЕК, като правилността на тази констатация не може да бъде отречена. За процесната стока № 28 от митническата декларация с код по КН 63029990, декларираната митническа стойност е 1.79 лв./кг. или 0.92 EUR/kg, докато от съдържанието на таблица 1 се установява, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави членки е 7.02 EUR/кг. За 2015 г., 6.10 EUR/кг., за 2016 г., 6.43 EUR/кг за 2017 г. За процесната стока № 31 от митническата декларация с код по КН 63079098, декларираната митническа стойност е 2.38 лв./кг. или 1.22 EUR/kg, докато от съдържанието на таблица 2 се установява, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави членки е 5.65 EUR/кг. за 2015 г., 5.24 EUR/кг. за 2016 г., 5.15 EUR/кг за 2017 г. Така направеният анализ, обаче не се установява да е бил съобщен на търговското дружество вносител. Всъщност изводите си за неприлагане на договорната стойност на стоката като митническа стойност по смисъла на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са обосновали с информация, и с анализ на същата, която е била известна само на тях (на митническите органи). Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. С. Ч. 74, параграф 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. Съобразно параграф 2, митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). Дял V от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; , изменен с Регламент (EO) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 346, 1994 г.) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“), е озаглавен „Митническа облагаема стойност“ и включва членове 141181а. Съгласно член 142 от Регламента за прилагане, параграф 1, за целите на настоящия дял в) „идентични стоки“ означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; г) „сходни стоки“ означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Съобразно член 150 от този регламент, параграф 1, при прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс (договорна стойност на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, 4, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член, договорната стойност на идентични вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член“. Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. В процесния случай, за да мотивира неприложимостта на б. „а административният орган е посочил, че не е била открита изчерпателна информация относно показателите на стоката. Информация не е била открита и при допълнителното проучване и анализ, без обаче да се съдържат данни, от които да може да се установи какъв анализ е правен и къде е търсена необходимата информация. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази разпоредба митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C‑46/16, EU:C:2017:839, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. В процесния случай от страна на митническите органи не е извършено достатъчно ясно и недвусмислено мотивиране за неприлагане на метода по б. „б“ (в решението единствено са отразени направен анализ, без посочване на конкретните данни, въз основа на които е направен същия, както и налични данни от Националната система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, без да е посочена тази информация, или пък съобщена на засегнатото лице). Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Всъщност мотивирането на административния орган относно неприложимостта на метода по чл. 74, параграф 2, б. „б“ е ограничено единствено до цитиране на съдържанието на посочената правна норма. Същите изводи следват и по отношение на обосноваване на неприложимостта на вторичния метод за определяне на митническата стойност на стоката по чл. 74, параграф 2, б. „г“. В решението са цитирани правните разпоредби от кодекса, без да се изложат конкретни факти за процесната стока – физическа характеристика, качество, търговска марка, размер. При липсата на яснота относно това какво точно представлява стоката, предмет на внос по митническата декларация, възниква въпросът спрямо какво е извършвано сравнението за идентичност или сходност. При съобразяване на тези обстоятелства, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, 2 от Регламент № 952/2013 г. Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, 3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането й е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 507/18.10.2021 г., постановено по адм. д. № 353/2021 г. по описа на Административен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Ж. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА