Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Л. Г. - Т. против решението на Софийски градски съд, постановено на 22.07.2011 г. по в. гр. д. № 3301/2008 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на същото поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ е основание за придобиване на правото на собственост с последици, аналогични на чл. 63 ЗС, оборващи презумпцията на чл. 92 ЗС, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да анализира останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; как се разпределя доказателствената тежест между страните при спор за законността на строителството, относим към действието на реституцията по ЗВСОНИ и представлява ли удостоверението за търпим строеж по § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ доказателство за законност на строежа, достатъчно да изключи презумпцията за придобиване право на собственост върху постройката от собственика на земята при реституирането й.

Отвеникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 26 състав, постановено на 04.06.2008 г. по гр. д. № 7542/07 г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Б.,, Р. Б., К. Р. Ш., Ш. Ш. и М. Л. Г. - Т. против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот - складово помещение / бивша телефонна централа/, представляващо двуетажна масивна сграда със застроена площ от 59 кв. м, с административен адрес: [населено място],[жк], [улица], откъм страната на [улица], построена в имот № 25/ № 25а - съгласно уточнителната молба от 18.02.2011 г./ кв. 9 по плана на [населено място], м.Н. ”Х. Д.- М.”.

От фактическа страна по делото е прието за установено, че на основание ЗНЧИМП през 1951 г. е завзет за държавен недвижим имот, собственост на Акционерно дружество” А.”, находящ се в [населено място], [улица] при съседи: [улица], [улица], Кооперация “К.. Т.”, [улица]и бивша Кожарска фабрика ”Л. Ф.”, за което е съставен А. № 1842а от 13.11.1951 г. С. З. от 05.04.1994 г. на кмета на Столична голяма община, поправена със заповед от 29.05.1995 г. и допълнена със заповед от 19.06.1995 г., по искане на М. Н. Ш., който е един от наследниците на бившите акционери, е разпоредено отписване от актовите книги за държавни и общински имоти и предаване на наследниците на акционерите на бившето акционерно дружество ”А.”, на дворно място с площ 3 785 кв. м, съставляващо имот пл.№ 3, кв. 9 по плана на Н. ”Х. Д. - М.” от 1990 г., идентичен с имот пл.№ 25 от кадастрален лист 293 от неодобрен план, изработен през 1994 г., ведно с построените в него основна фабрична триетажна сграда от около 560 кв. м, без изградения след одържавяването терасовиден етаж от около 300 кв. м, триетажна сграда с едноскатен покрив от около 65 кв. м, една второстепенна едноетажна постройка до основната сграда от около 160 кв. м, едноетажна сграда от около 56 кв. м, едноетажна постройка до регулационната линия от около 220 кв. м. През 1997 г. един от наследниците на бившите акционери - Ш. Ш., продал на Л. В. Г. 15.075 % ид. части от дворното място и от сградите върху него.

Предмет на иска за ревандикация е двуетажна масивна сграда - складово помещение, бивша телефонна централа, за която по делото е установено, че е идентична със сградата, отразена в кадастралния план от 1990 г. в югоизточната част на имот пл.№ 25 а. Въззивният съд е приел, че същата е била нанесена в кадастралния план от 1971 г., а в плана от 1950 г. на нейно място е съществувал навес. Оттук е направил извод, че сградата е построена в периода 1950-1971 г., не е съществувала към момента на национализация на имота, поради което и собствеността върху нея не е възстановена на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. Теренът под нея е загубил самостоятелното си предназначение, поради което и по отношение на него не е настъпила реституция.

На следващо място е приел, че ищците не се легитимират като собственици на сградата и на основание чл. 92 ЗС във вр. с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, тъй като, макар по делото да не е установено, че за построяването й са били издадени необходимите строителни книжа, е представено удостоверение по § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, че същата представлява търпим строеж. Становище на въззивния съд е, че в гражданското право, за разлика от административното, търпимият строеж е равнозначен на законен строеж, поради което в случая нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ не може да намери приложение.

Налице са изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед постановките на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС по поставения от касатора правен въпрос, който съобразно подробно наведените в изложението доводи, настоящият състав конкретизира по следния начин: подлежат ли на възстановяване имоти, в които след одържавяването им са извършени строежи без необходимите строителни книжа, но за които е издадено удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ и прилага ли се в този случай разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. Този въпрос е от съществено значение за изхода на настоящото дело, тъй като е обусловил решаващите правни изводи по него.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 22.07.2011 г. по в. гр. д. № 3301/2008 г.

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 116 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: