№ 546
София, 16.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: Т. М.
Членове: Е. Т.
В. Й.
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело № 522/2009 г. и за а се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 вр. чл. 288 от ГПК
Образувано е по частна жалба на К. К. К. чрез адв. С, срещу определение №731 от 30.05.2009г по ч. гр. дело № 191/2009г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.11.2008г по гр. д. 631/2003г на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е отказано допускане от главно встъпване по чл. 181 ал. 1 от ГПК отм., по иск на частния жалбоподател срещу двете страни в исков процес за обезщетение, заведен по реда на ЗОДОВ
Довод за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, респ. т. 2 от ГПК, се поддържа предвид на това, че като е оставил без уважение поисканото главно встъпване, въззивният съд е дал разрешение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В аргументация се изтъква постановяването на вече отмененото по реда на инстанционния контрол определение №119 от 04.02.2009г на Софийски апелативен съд за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, Приложено е определение №168 от 2000г на 5 чл. състав на ВКС в смисъл, че определенията за отказ да бъде допуснато главно встъпване са преграждащи, т. е подлежат на инстанционен контрол.
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирано лице, но не следва да се допуска до касационно разглеждане по същество.
В изложението за допускане до касационно обжалване на определение №731 от 30.05.2009г на САС, с което частната жалба на К. К. К. е разгледана по същество и отхвърлена, се поддържа въззивният съд да е приел същата за недопустима, т. е да е отказал нейното разглеждане и на тази основа се твърди противоречие с практиката на ВКС, подкрепена от приложеното определение №168 от 2000г на 5 чл. състав на ВКС.
Подобна аргументация на основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК не обективира критерия за обосновка на въпрос, по която да е налице противоречие на възприетото от съда разрешение с постоянната практика, а по същество подменя тезата, нуждаеща се от обосновка (допустимо ли е в случая главно встъпване), с друг, неотносим в това производството и вече разрешен по делото предварителен процесуален въпрос – за допустимостта от обжалване.
В случая Софийски апелативен съд е разгледал частната жалба, като е приел същата за неосновтелна, след като Върховен касационен съд е отменил предходното определение, произнесено по нейната допустимост и е върнал жалбата, за да бъде разгледана по същество, По правния въпрос, разрешен с обжалваното определение - допустимо ли е главно встъпване на трето лице, претендиращо свое самостоятелно право върху спорния предмет на иска, срещу двете страни в процес, воден по специалния ред на ЗОДОВ, отговорът е отрицателен и практика на Върховния касационен съд в обратния смисъл няма постановена. Това не се и твърди, Разрешението по случая и прилагането на процесуалния закон от съда не обосновават допускане до касационно обжалване по критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение №731 от 30.05.2009г по ч. гр. дело № 191/2009г на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.