№ 530 гр. София, 28.06.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Диана Хитова

Александър Цонев

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1223/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. Г. С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което на основание чл. 59 ЗЗД Л. Г. С. е осъдена да заплати на ищците Р. К. М. и Д. М. М. сумата от 8262.38 евро, представляваща обезщетение за неоснователно ползване недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], за периода 23.06.2015 г. – 08.12.2015 г..

В жалбата се излагат доводи, че въззивното решение е недопустимо, тъй като ищците разполагат с друг ред на защита, а искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, също така е неправилно, тъй като при определянето на обогатяването и обедняването не е взет предвид платения от касатора наем за ползването на имота, и освен това се оспорва заключението на вещото лице относно размера на средния пазарен наем.

Във връзка с наведените касационни основания за неправилност и недопустимост на въззивното решение, касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди противоречие със задължителната практика на ВКС по въпросите относно субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД и задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните като прецени доказателствата по делото. Последният въпрос е поставен във връзка и с възражението на ответника, че за процесния период е платил наемна цена за ползването на имота и...