О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 295

[населено място], 28.06.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 827 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. Б. против определение № 52/02.02.2018г. по ч. т.д. № 54/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 738/24.11.2017г. по т. д. № 158/2015г. на ОС-Пазарджик за оставяне без уважение молбата на частния касатор за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като необосновано съдът е приел, че страната е във възможност да заплати държавната такса, като при нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички доказателства в тази връзка. Липсва съпоставка между възможността на молителя да заплати държавна такса и нейния размер. Необосновано е заключението, че след като има действащ договор за издръжка и гледане, то страната получава издръжка по него. Неправилно съдебният състав не се е отвел от разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса. Иска се отмяна на атакуваното въззивно определение и уважаване по същество на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 612/12.08.2010г. по ч. т.д. № 564/2010г. на ВКС, II т. о., определение...