О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4501

гр. София, 09.10.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3739 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, комисията) срещу определение № 1581/25.06.2024 г., постановено по ч. възз. гр. дело № 1701/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение № 307/27.05.2024 г. по гр. дело № 183/2021 г. на Монтанския окръжен съд (МОС), с което комисията-жалбоподател е осъдена да заплати по сметка на МОС държавна такса в размер 5 195.96 лв.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. В жалбата се подържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.

В изложението към жалбата, като общо основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният правен въпрос: „предвид трайната съдебна практика, че държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, в които защитават интереси от по-висш порядък, следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като излага съображения и поддържа, че отговорът на този въпрос щял...