№ 3593

гр. София, 12.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. 2395/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 от ГПК.

Образувано е по молба на К. Б. К. за отмяна на решение № 4357/31.10.2023 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гр. д. 13876/2023 г. в производство по молба на Н. В. Г. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН и с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу К. Б. К.. С решението са наложени мерки за защита, които задължават К. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие и му се забранява приближаване на пострадалите лица, местоработата на Н. В. Г., детската градина на Т. К. К., както и местата за социални контакти и отдих и на двете за срок от 7 месеца. Решението е било обжалвано и с окончателно решение №69 от 15.01.2024 г., на Окръжен съд - Пловдив, постановено по гр. дело №3187/2023 г. е оставено в сила.

Молителят К. К. твърди, че е налице основание за отмяна на посоченото решение като се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Посочва, че решението подлежи на отмяна, поради нарушението на чл. 142, ал. 2 от ГПК във връзка с неспазеното от съда задължение да отложи делото, когато пълномощникът на страната не може да се яви в съдебно заседание. Сочи, че пълномощникът му е поискал от Районен съд – Пловдив да отложи насроченото за 27.10.2023 г. съдебно заседание, тъй като в същия ден и час е бил служебно ангажиран по друго дело.

В срока по чл. 306, ал....