№364

София, 27.06.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 746 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] чрез пълномощника й юрисконсулт М. Т.-И. против решение № 325 от 16.10.2017 г., постановено по гр. д. № 1276 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 210 от 12.05.2017 г. по гр. д. № 2569/2016 г. на Районен съд-Казанлък за уважаване на предявения от В. А. Т. против [община] установителен иск за собственост по наследство и давност на 1/3 идеална част от имот пл. № 230406 в месността „С. лозя“ в землището на [населено място], представляващ лозе с площ от 1271 кв. м.

В. А. Т. не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Въззивният съд е възприел фактическите изводи на районния съд, а именно, че наследодателят на ищцата е установил фактическа власт върху процесния имот от 1967 г., предадена му на основание писмен договор за продажба, от който момент И. Т. и семейството му трайно, необезпокоявано, непрекъснато и явно с намерение за своене са владели имота, като владението е продължено и от неговите наследници след смъртта му през 1982 г. и няма данни по делото да е...