№ 271

гр. София, 25.06. 2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н. ч. гр. дело № 2137 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Е. П. Й., приподписана от адв. П. Х. - ВАК, срещу определение № 138 от 12. 03. 2018г. по ч. гр. дело № 97/2018г. на Варненски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено определение № 211 от 24. 01. 2018г. по гр. дело № 2637/2017г. на Варненски окръжен съд, І ГО, VI състав, с което е върната исковата молба на Е. П. Й., а образуваното исково производство по гр. дело № 2637/2017г. на Варненски окръжен съд, І ГО, VI състав, е прекратено.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът навежда доводи за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, за които сочи, че са от значение за развитието на правото: 1/ „Следва ли съдът да прилага при изрично искане на страната чл. 5 КРБ и ПЕС?“ и 2/ „Разпростират ли се субективните предели на изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 417, ал. 2 ГПК, по отношение на страна, която не е вписана в изпълнителния титул, но се явява фактически задължена за чужд дълг?“.

...