О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 225

София, 06.04. 2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

ч. гр. дело № 181/2010 година.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Л. М. И. от град С., против въззивно определение №8176/21.7.2009 г. по ч. гр. д. №6193/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-А отделение.

С частната касационна жалба се обжалва въззивно определение на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на частната касационна жалбоподателка срещу разпореждане от 13.5.2009 г. по гр. сд. №21153/2009 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 26 състав, с което е върната искова молба, вх. №27813/15.4.2009 г., поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се излагат доводи и твърдения, че въззивното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с разпоредбите чл. 82, ал. 2 от Конституцията на Р. България и ЕКЗПЧОС

В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК/озаглавено Допълнение към касационната частна жалба/ се твърди, че не е установено наличието на съдебна практика, както такава на ВКС, така и на други съдилища в страната. Излага се, че е налице изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПНК за наличието на въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсата на нормативен ред за решаване на такъв тип проблеми...