О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 149

гр.София, 02.03.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д. № 110/ 2010 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Образувано е по искане на С. Г. Г. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Пловдивски окръжен съд № 3341/ 10.12.2009 г. по ч. гр. д. № 3171/ 2009 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Пловдивски районен съд по гр. д. № 6867/ 2009 г., с което първоинстанционният съд е отменил предходно свое определение от 29.07.2009 г. за конституиране на Г. ф. (ГФ) като трето лице – помагач на касатора и за приемане за разглеждане на предявения от С. Г. против ГФ обратен иск.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от касатора, че с обжалваното определение се формира противоречива съдебна практика, тъй като във влязло в сила определение на Великотърновски ОС по гр. д. № 1006/ 2008 г. било прието обратно разрешение: при обявена несъстоятелност на застраховател, застрахованият при него по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, срещу когото е предявен иск за обезщетяване на вреди, имал правен интерес да привлече като трето лице в процеса ГФ. Точно обратното било застъпено в обжалваното определение. Според касатора това е достатъчно основание да се допусне обжалването, като освен това поддържа, че разглеждането на спора от ВКС ще осигури точното прилагане на закона и развитието на...