Р Е Ш Е Н И Е

№ 223

гр.София, 26.03.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание

на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

при секретаря: Борислава Лазарова и прокурора:

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 265/ 2009 г.

за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 5 от ГПК.

Образувано е по молба на С. М. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачански окръжен съд от 18.09.2008 г. по гр. д. № 511/ 2008 г. С посоченото решение окръжният съд като въззивна инстанция е отменил частично решение на Врачански районен съд по гр. д. № 1499/ 2007 г., оставил е в сила решението в останалата част, като по този начин С. М. В. е осъден да заплати на Т. Г. Г. сумата 1 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и сумата 21, 60 лв обезщетение за имуществени вреди.

Молителят С. В. поддържа, че не е бил редовно призован за единственото проведено по делото съдебно заседание пред въззивния съд и че е узнал за изготвеното решение едва след като е получил призовка за доброволно изпълнение. Призовката била изпратена не на неговият постоянен адрес, а на адресът, където живеело семейството на дъщеря му. Тя била приета от зет му, с когото не били в добри отношения и не била предадена на ищецът – адресат на съобщението. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на решението със законните последици.

Ответницата по молбата Т. Г. оспорва същата. Според нея С. В. е призован за с. з. пред въззивния съд на адреса, който сам е посочил...