О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 173

София, 17.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 6058/2015 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПк.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. П. като пълномощник на Е. А. И., Г. А. И. и А. Г. И., срещу решение № 1450 от 22.07.2015 г. по в. гр. д. № 1089/2015 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Касаторите обосновават допустимостта на касационното обжалване с твърдения за наличието на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с което поставят следните въпроси:

1/ Възможен ли е извод за основателност на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, без да са изследвани и съпоставени всички събраните по делото доказателства. 2/При завършила административна процедура по възстановяване на правото на собственост постановяването на решение, с което се установява принадлежността на правото на собственост към момента на включване на имота в ТКЗС, би ли имало правни последици за ищцата, като се има предвид, че на същата е възстановено право на собственост върху друг имот, установен със същия нотариален акт и тя е въведена във владението му. 3/ Има ли завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ с постановяване на решение за възстановяване на имота и протокола за въвод във владение. 4/ Съдебното решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи ли на самостоятелно изпълнение или следва да бъде...