О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 190

София, 28.03.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1041 /2016 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 186 от 30.10.2015г. по гр. д.№ 443/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 886/20.05.2015 г. по гр. д.№ 3389/2014г. на Окръжен съд-Пловдив. С последното е отхвърлен иска на Общината против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да се признае за установено, че Общината е собственик на основание пар. 7, ал. 1 т. 6 ЗМСМА и чл. 2, ал. 1 т. 6 ЗОС на 2841/3790 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.520.1015, целия с площ 3719, находящ се в [населено място], на [улица], ведно с построената в него триетажна масивна сграда с идентификатор 56784.520.1015.1, със застроена площ 516 кв. м., а по документ за собственост – 509 кв. м.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар. 7, ал. 1 т. 6 ЗМСМА, респективно чл. 2, ал. 1 т. 6 ЗОС и за необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата са формулирани три въпроса: 1. кой е началния момент, към който следва да се преценяват предпоставките на пар. 7, ал. 1 т. 6 ЗМСМА, 2. какъв е характера на обектите, станали общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1 т. 6 ЗМСМА и за разграничението им от обектите-държавна собственост, 3. относно характера на актовете за...