№ 78/15.02.2016 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Първо отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5972 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 240/ 14.05.2015 г. по гр. д. № 100/ 2015 г. на Смолянски окръжен съд, с което:
· решение № 473/ 13.10.2014 г. по гр. д. № 599/ 2014 г. на РС – [населено място] е обезсилено в частта, с която [фирма] е конституиран като трето лице-помагач на ответника [фирма] при условията на чл. 174 ГПК отм., оставени са без разглеждане въззивната и частната жалби на [фирма] срещу първоинстанционното решение и е прекратено производството по акцесорното процесуално правоотношение, а
· решение № 473/ 13.10.2014 г. по гр. д. № 599/ 2014 г. на РС – [населено място] е потвърдено в частта, с която са отхвърлени главните искове по чл. 108 ЗС в осъдителните части.
Решението се обжалва от ищците С. Д. М., Т. Г. М.-М., С. В. Б. и К. К. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси за проверка на неговата правилност в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено. Оплакването в касационната жалба е, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон (чл. 108 ЗС) като последица от съществено нарушение на чл. 121, ал. 1 ГПК отм., Претендират се разноски.
Решението се обжалва и от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационно обжалване в частите, които засягат правата на този касатор по въпроси, които уточнени и допълнени в духа на въведените от него касационни оплаквания, се свеждат до следния процесуалноправен: Какви са правомощията на въззивната инстанция при оплакване в жалбата, че първоинстанционното решение отрича надлежната легитимация на жалбоподателя по предявения иск, а му признава право на допълнително встъпване (чл. 174 ГПК отм., сега чл. 218 ГПК), въпреки че такова право не е упражнено. К. извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Оплакването в касационната жалба е, че въззивното решение е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Всеки касатор оспорва искането на насрещната страна въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
От ответника по исковете [фирма] не постъпва отговор на касационните жалби.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са с допустим предмет, подадени са от легитимирани страни, при спазване срока по чл. 283 ГПК и на всички останали изисквания за тяхната допустимост и редовност. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно за проверка на неговата допустимост по жалбите от ищците, както и по процесуалноправния въпрос от касатора [фирма]. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано повторно, след решение № 166/ 07.05.2014 г. по гр. д. № 1408/ 2010 г, с което ВКС на Р. Б. на основание чл. 304 ГПК е отменил влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане на първата инстанция с указания, че производството следва да започне с конституирането на Т. Г. М. – М. и на К. К. Б., съпрузи на първоначалните ищци С. Д. М. и С. В. Б. и техни необходими другари по исковете по чл. 108 ЗС срещу [фирма] относно правото на собственост върху поземлен имот в [населено място] и сградите в него.
При новото разглеждане на делото по реда на ГПК отм. първоинстанционният съд е конституирал необходимите другари като съищци, наред с първоначалните и е допуснал изменение на исковете.
С първоначално предявените първоначалните ищци (касаторите С. Д. М. и С. В. Б.) са извели качеството си на собственици с твърденията, че касаторът С. Д. М. е купил имотите от Районен кооперативен съюз – [населено място] с договор по н. а. № 82/ 11.02.1997 г, а след това е продал на касатора С. В. Б. 1/ 2 ид. части от същите имоти с договор по н. а. № 341/ 01.07.1997 г. И двата договора са сключени по време на брак.
С определението за допускане на изменение на исковете първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане и евентуални искове по чл. 108 ЗС при друг (различен) придобивен способ – давностно владение.
След приключване на устните състезания пред първата инстанция по делото постъпва молба, с която касаторът [фирма] заявява, че той е надлежният ответник, а не първоначалният [фирма]. Своето правото на иск този касатор е обосновавал с твърденията, че в търговския регистър е вписан договор от 11.06.2009 г. за покупкопродажба на търговското предприятие на [фирма], купувачът по договора е касаторът, а правото на собственост върху процесните имоти са актив на предприятието. Представени са и писмени доказателства, които ге установяват.
Постановено е първоинстанционното решение № 473/ 13.10.2014 г. по гр. д. № 599/ 2014 г, с което Смолянският районен съд:
· е конституирал като трето лице помагач на страната на [фирма] касатора [фирма] по подадената молба;
· постановил е установителни диспозитив по главните искове по чл. 108 ЗС, но
· те са отхвърлени в осъдителните части.
Евентуалните искове по чл. 108 ЗС (за придобиване на имотите по давност) не са разгледани по същество.
Въззивни жалби срещу първоинстанционното решение подават всички касатори.
В своята въззивна жалба ищците са поискали първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която исковете по чл. 108 ЗС са отхвърлени откъм искането за осъждането за предаване на владението.
В своите въззивна и частна жалби касаторът [фирма] е направил оплаквания, че първоинстанционното решение отрича качеството му на надлежен ответник вместо първоначалния [фирма], а му признава право на допълнително встъпване, каквото няма упражнено.
При постановяване на своето решение въззивният съд отново е разглеждал процесуалния въпрос по молбата на касатора [фирма] до първоинстанционния съд. Подлагайки на тълкуване чл. 121 ГПК отм., въззивният съд е приел, че приложените към нея доказателства легитимират касатора като частен правоприемник, придобил спорното право след предявяването на исковете по чл. 108 ЗС, а това изключва неговата легитимация като ответник. Подлагайки на тълкуване самата молба, въззивният съд е приел, че тя не заявява право на допълнително встъпване. С такива мотиви на въззивното решение първоинстанционното е обезсилено в частта, с която касаторът [фирма] е конституиран като трето лице помагач на ответника [фирма] при признато право по чл. 174 ГПК отм., неговите жалби (въззивна и частна) са върнати като подадени от формална страна и е прекратено производството по акцесорното процесуално правоотношение по право на допълнително встъпване, каквото не е упражняване. Следователно е включен в предмета на делото и обуславя изводите на въззивния съд процесуалноправния въпрос какви са правомощията на въззивната инстанция при оплакване в жалбата, че първоинстанционното решение отрича надлежната легитимация на жалбоподателя по предявения иск, а му признава право на допълнително встъпване (чл. 174 ГПК отм., сега чл. 218 ГПК), въпреки че такова право не е упражнено. Настоящият състав на ВКС намира, че допускането на въззивното решение до касационен контрол по този въпрос е от значение за точното прилагане на чл. 174 ГПК отм., а сега чл. 218 ГПК при подобно нетипично развитие на исковия процес.
При новото разглеждане на делото ответникът [фирма] е представляван от К. К. Б., вписан за негов управител в периода от влизане в сила на решението до неговата отмяна по реда на извънредния способ на глава ХХІV ГПК. К. К. Б. е и единият от новоконституираните ищци, които са и касатори.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и служебно, за проверка на неговата допустимост по въпроса: Допустимо ли е въззивното решение, постановено по иск срещу юридическо лице, представлявано по делото от ищеца, който е единственият органен преставител на ответника?
В касационното производство ответникът [фирма] има право на защита, като при констатираното противоречие в интересите на ответното дружество с интересите на касатора-ищец К. К. Б. настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК. Разноските по особеното представителство следва да се определят при условията на чл. 7, ал. 3 и 4 от Наредба № 1/ 09.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се възложат в тежест на касаторите-ищци.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 240/ 14.05.2015 г. по гр. д. № 100/ 2015 г. на Смолянски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите С. Д. М., Т. Г. М. – М., С. В. Б. и К. К. Б. да представят платежен документ за внесена по сметка на ВКС сума от 871. 15 лв, - възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], при условията на чл. 29, ал. 4 ГПК.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесени в полза на ВКС държавни такси, както следва:
· С. Д. М. и Т. Г. М. – М., С. В. Б. и К. К. 227. 50 лв Б. – за сумата 227. 50 лв. и
· [фирма] за сумата 227. 50 лв.
Делото да се докладва след представяне на платежните документи по разноските за назначаване на особения представител на ответника [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.