Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 283 от 08.10.2015 г. по в. гр. д.№ 430 от 2015 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 от 18.05.2015 г. по гр. д.№ 2193 от 2014 г. на Добричкия районен съд, гражданска колегия, 14 състав за уважаване на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на следния имот: помещение с площ от 106, 09 кв. м., преустроено за снек-бар, на приземния етаж на масивна двуетажна сграда - читалище, находяща се в УПИ II, кв. 32 по плана на [населено място], [община].

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. К. твърди, че постановеното решение противоречи на посочена от него задължителна и незадължителна съдебна практика /определение № 1198 от 17.11.2010 г. по гр. д.№ 645 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., определение № 184 от 16.06.2015 г. по т. д.№ 799 от 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., решение № 481 от 09.10.2014 г. по гр. д.№ 1012 от 2014 г. на Горнооряховския районен съд и решение от 15.07.2014 г. по гр. д.№ 535 от 2014 г. на Плевенския окръжен съд/ по следните въпроси:

1. Има ли право наемателят по договор за наем, при пълна добросъвестност и след като е вложил много средства за привеждане на отдаденото под наем помещение в годен за ползване вид, да ползва това помещение?

2. Може ли да се приеме, че вписан договор за наем за 10 години може да доведе до заблуждение наемателя по него относно факта кой е собственик на отдавания под наем имот?

Освен това, според пълномощника на касатора, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата [община] не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че съдът няма как да не зачете факта, че има валидно признание на иска от ответника. Тъй като това признание не противоречало на закона и на добрите нрави и било такова, с което страната може да се разпорежда, по аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК съдебният акт следвало да бъде постановен при съобразяване на това признание. В. съд е отказал да разгледа и да се произнесе по доводите във въззивната жалба, тъй като е счел, че по същество тези доводи представляват оттегляне на признанието на иска, което съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК е недопустимо.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение поставените от касатора правни въпроси /има ли право наемателят по договор за наем, при пълна добросъвестност и след като е вложил много средства за привеждане на отдаденото под наем помещение в годен за ползване вид, да ползва това помещение и може ли да се приеме, че вписан договор за наем за 10 години може да доведе до заблуждение наемателя по него относно факта кой е собственик на отдавания под наем имот/ не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение. В. съд, а и първоинстанционния съд, не са се произнасяли по тези въпроси, а и не са били длъжни да се произнасят по тях предвид на това, че първоинстанционното решение е постановено по реда на чл. 237 ГПК при признание на иска, което съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК в случай на признание на иска съдът не обсъжда и не се произнася по събраните по делото доказателства, а в мотивите си е достатъчно само да посочи, че решението му се основана на признанието на иска.

Поради това и тъй като касаторът не е посочил други правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя и да разглежда други въпроси, извън посочените от касатора /освен въпроси, касаещи допустимостта и валидността на въззивното решение/, съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС само на това основание касационното обжалване не следва да бъде допускано.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че посочените от касатора определения и съдебни решения не могат да обусловят допускането на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК поради следното:

1. Определение № 1198 от 17.11.2010 г. по гр. д.№ 645 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о. е постановено по реда на чл. 288 ГПК. Като такова, то не представлява съдебна практика по правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в това производство съдът не се произнася по правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, а само извършва преценка дали са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение по даден правен въпрос.

2. Определение № 184 от 16.06.2015 г. по т. д.№ 799 от 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т. о. също не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в него няма произнасяне по правен въпрос, а разпореждане по движение на делото /за спирането му/ и сезиране на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение.

3. За решение № 481 от 09.10.2014 г. по гр. д.№ 1012 от 2014 г. на Горнооряховския районен съд не са представени доказателства да е влязло в сила, поради което то не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Дори и да е влязло в сила, това решение не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, тъй като разгледаният и разрешен по гр. д.№ 1012 от 2014 г. въпрос /нищожен ли е представения по това дело договор за наем/ е напълно неотносим към настоящото дело, по което поради направеното от ответника валидно признание на иска за собственост в решението си съдът не е излагал мотиви и не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася, относно това дали сключеният от ищеца договор за наем от 01.07.2008 г. е нищожен.

4. В решение от 15.07.2014 г. по гр. д.№ 535 от 2014 г. на Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 15.07.2014 г., има произнасяне по въпросите за валидността на представения по това дело договор за наем и за дължимостта на суми по този договор - въпроси, които също са неотносими към настоящото дело и по които няма произнасяне в обжалваното въззивно решение, предвид направеното от ответника признание на иска, което, както бе посочено по-горе, съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК не може да бъде оттеглено.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 283 от 08.10.2015 г. по в. гр. д.№ 430 от 2015 г. на Добричкия окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.