№ 62 София, 05.02. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5362/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адв. С. Б. - пълномощник на М. К. С., Р. К. М. и К. К. Ц., срещу въззивното решение № 2954 от 03.07.2015 г. по в. гр. д. № 1090/2014 г. на Благоевградския окръжен съд.

От ответниците по касация Й. М. Г., А. Г.-П. и К. А. Г. е подаден писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 7131 от 21.10.2014 г. по гр. д. № 2510/2013 г. на Благоевградския районен съд и е уважен предявен срещу касаторите иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Щ. Я. Г. е бил собственик на нива в местността „Над серско шосе” с площ от 6.000 дка, при посочени граници и съседи.

Въззивният съд приел, че към момента на обобществяването на спорната земеделска земя през 1957 г. правото на собственост е принадлежало на Щ. Г. като придобито въз основа на изтекла придобивна 20-годишна давност, при присъединяване владението на неговата майка К. Г., починала през 1933 г. След решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални...