О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.697

гр. София, 07.12.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№699 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2037 от 24.10.2014 г. по в. т.д.№1105/2014 г. на САС. С обжалваното решение е отменено решение №70 от 08.01.2014 г. по т. д.№407/2012 г. на ОС Благоевград в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 219 034 лв., представляваща стойност на незаплатени, но извършени строително-монтажни работи по сключен на 25.08.2006 г. между ответника като възложител и ищеца като изпълнител договор за възлагане на малка обществена поръчка, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане, вместо което искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Навеждат се доводи, че изводът на въззивния съд за недължимост на претендираните суми за допълнителни СМР, поради липсата на изискуема от закона форма за възлагането им, е неправилен, тъй като допълнително извършените СМР, представляващи проектна и строителна необходимост, са били условие за цялостното реализиране на обекта, предмет на договора и по същество са дейности с обслужващо основния предмет на договора предназначение, без извършването на които този предмет не би се изпълнил, още повече, че в т. 4.1.5. от договора страните са се споразумели за...