О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 258София, 06.11.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3543/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1286 от 25.03.2014 г. по в. гр. д. № 23/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 374 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 375/2013 г. на Петрички районен съд. С първоинстанционния акт, в обжалваната негова част, са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 372 ТЗ за установяване съществуването на вземане за сумата 12 240 лв., представляваща сбор от задължения по 7 броя конкретно посочени фактури, за която сума, по реда на чл. 410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 303 от 21.03.2013 г. по ч. гр. д. № 259/2013 г. на Петрички районен съд.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Предмет на делото са обективно съединени положителни установителни искове, всеки от които е с цена под предвидения в закона лимит. Предвид липсата на сключен...