Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по молбата на М. С. С. от гр.С. поле, област Русе, с искане да бъде отменено решението на Русенския районен съд, постановено на 09.ХІ.2003г. по гр. д. № 3558/2003г., оставено в сила с решение от 09.ІV.2004г. по гр. д. № 249/2004г. на Русенския окръжен съд. Като основание за това се сочи чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК, навеждайки довод, че е открито ново писмено доказателство – образец от регистъра на населението, издадено от област Б., район Оснагази, квартал Интизам, Т., според който ищецът е декларирал и е записано, че има религиозен брак на 00.05.1945г., че това обстоятелство невярно е представено пред съда с посочване на 1944г., че свидетелите по делото също сочат, че религиозният брак е сключен през 1946г., но съдът е приел, че е сключен преди 27.V.1945г., когато е влязла в сила Наредбата-закон за брака, въвеждаща гражданския брак като условие за наследяване от деклараторите.

Ответникът по молбата за отмяна Ш. О. А. от гр.Русе е заел становище за нейната недопустимост, тъй като атакувания акт е постановен в охранително производство, евентуално за неоснователност, тъй като представения документ не е заверен и няма апостил, дори датата му е преди влизането в сила на Наредбата-закон за брака. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е

недопустима

, съображенията за което са следните:

С атакуваното по реда на отмяната решение Русенският РС по искане на Ш. А. е признал за установено на основание чл. 436 от ГПК отм. по отношение на Община С. поле, М. С. С., М. А. С. и М. А. С. съществуването на религиозен мюсюлмански брак между Ш. О. А. и Ф. С. М. /Алиева/ - починала, сключен през 1944г.

Отмяната е извънинстанционно средство за контрол на неправилни влезли в сила решения, с които се разрешават правни спорове със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани /виж т. 2 от Постановление № 2/1977г. п на Пленума на ВС/. Не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда възможност за защита по друг ред.

Проведеното по настоящото дело производство е по правилата на Глава шеста от ГПК отм., респективно Част шеста от новия ГПК, т. е. то е охранително, едностранно и безспорно. Постановеният в него съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, а по аргумент от разпоредбата на чл. 440 ал. 3 от ГПК отм., респективно чл. 546 ал. 3 от ГПК, той има само формална доказателствена сила - като на официален диспозитивен документ. Ако този акт засяга права на трети лица, каквото е и молителят, породеният от това спор за гражданско право се разрешава по исков ред, при което доказателствената му сила може да бъде опровергана. Следователно решението, като постановено в охранително производство, не може да бъде предмет на контрол по реда на отмяната, а това и изрично се изключва с разпоредбата на чл. 540 от ГПК /в този смисъл и чл. 434 от ГПК отм.,

По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.

Разноски на ответника по молбата Ш. А. не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящото производство.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ

:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ

молбата на М. С. С. от гр.С. поле, Р. област, за отмяна на основание чл..303 ал..1 т. 1 от ГПК на решението на Русенския районен съд № 225 от 09.ХІ.2003г. по гр. д. № 3558/2003г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщение за постановяването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

: